Тайната на Шамбала
- Автор: Редфилд Джеймс
- Серия: celestine series #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Шамбала». Краткое содержание книги:
Лицето му светна.
— Искаш да кажеш, да отида в храмовете и да се опитам да проникна във външните култури оттам, така ли?
Аз само го погледнах в лицето.
— Това трябва да е решението — каза той и се изправи. — Може би в края на краищата наистина съм призован.
9
ЕНЕРГИЯТА НА ЗЛОТО
Още не бяхме излезли от спалнята, когато чухме шума на хеликоптерите много по-силно.
Ани влезе в къщата и измъкна няколко тежки раници от един долап. Тя ни ги подаде заедно с две канадки. Забелязах, че са направени от шито платно. Тъкмо смятах да попитам защо са ни, когато тя бързо ни изведе от къщата и ни поведе по една пътека вляво.
Докато вървяхме, Ани отиде при Таши и аз чух как той й казваше, че е решил да отиде в храмовете. Бумтенето на хеликоптерите все повече приближаваше и синьото небе бе покрито с плътни надвиснали облаци.
По едно време я попитах накъде отиваме.
— В пещерите — отвърна тя. — Ще ти бъде нужно време, за да се подготвиш.
Спуснахме се по камениста пътека, която лъкатушеше по един твърде стръмен скат и стигнахме до платото от другата му страна. Тук Ани ни повика в едно дере, където ние се сгушихме и се заслушахме. Хеликоптерите направиха малък кръг над ската и последваха съвсем точно пътеката, докато се озоваха над главите ни.
Връхлетя ме ледена въздушна струя и едва не ме събори. В същото време всички дрехи изчезнаха от телата ни с изключение на палтата.
— Предположих, че може да се случи подобно нещо — каза Ани и извади още дрехи от багажа. Моите обувки още бяха на краката ми, но обувките на Ани и Таши бяха изчезнали. Тя му подаде чифт кожени обувки и сама обу друг такъв. Когато се приготвихме, поехме нагоре по възвишението, изкачвайки се между скалите, докато стигнахме една по-равна област. Започваше обилен снеговалеж и температурата ставаше все по-ниска. Хеликоптерите бяха се изгубили за момента.
Загледах се в някога зелената долина. Снегът бе покрил почти всичко и растенията сякаш изсъхваха от студа.
— Това е ефектът на енергията на войниците — поясни Ани. — Тя унищожава нашето поле, което създава околната среда.
Отправил поглед към посоката, откъдето долиташе бумтенето на хеликоптерите, аз почувствах как в мен се надига гняв. Те веднага свърнаха и се насочиха право към нас.
— Да се махаме оттук — извика Ани.
Приближих се до ниския огън, почувствал утринния хлад. Бяхме вървели около час и прекарахме нощта в малка пещера. Въпреки че носех няколко ката изолационни долни дрехи, продължавах да замръзвам от студ. Таши се беше сгушил до мен, а Ани гледаше през отвора на пещерата към вледенения свят навън. Снегът валеше вече часове наред.
— Всичко изчезна — каза Ани. — Навън не остана нищо, освен лед.
Аз отидох близо до отвора и погледнах навън. Онова, което доскоро бе долина с дървета и стотици къщички, се беше превърнало в гол сняг и планински зъбери. Тук-таме се забелязваха останки от пречупено дърво, но не се различаваше никакъв цвят. Всички къщи бяха просто изчезнали, а реката, която преминаваше посред долината, бе цялата замръзнала.
— Температурата сигурно е стигнала минус двайсет градуса — добави Ани.
— Какво стана? — попитах аз.
— Когато китайците ни откриха силата на техните мисли и това, че очакват сурово време, застанаха срещу полето, което ние бяхме създали, за да поддържа температурата умерена. Обикновено силата на полетата, създадена от живеещите в храмовете е достатъчна, за да държи китайците на разстояние, но те са знаели, че е време за прехода.
— Какво? Нима са могли съзнателно да ги пуснат?
— Това е била единствената им възможност. Ако на теб и другите, които са ни откривали, е било позволено да проникнете в Шамбала, не е имало никакъв начин да се отблъснат войниците. Вие не сте достатъчно силни, за да не допускате никакви негативни мисли. И китайците са ви последвали тук.
— Нима искаш да кажеш, че грешката е моя?
— Няма нищо. Това е част от процеса на разпространение.
Това никак не ме успокои. Върнах се към огъня и Ани ме последва. Таши бе приготвил задушено от сухи зеленчуци.
— Трябва да проумееш, че всичко е наред за представителите на Шамбала. Всичко е очаквано. Всички, които са живели тук, са добре. Достатъчно бяха хората, които идваха от храмовете, за да изведат хората до ново място, където да живеят сигурно. Легендите са ни подготвили достатъчно добре.
Тя посочи към долината.
— Трябва да се съсредоточиш върху собствените си действия. Двамата с Таши трябва да успеете да стигнете до храмовете, без да бъдете заловени от китайските войници. Трябва да се разбере всичко останало, което Шамбала върши за човечеството.