Тайната на Шамбала
- Автор: Редфилд Джеймс
- Серия: celestine series #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Шамбала». Краткое содержание книги:
— А какво смяташ, че става с онези зачатия, които изчезват оттук? — попитах.
Тя сви рамене и хвърли поглед към затворената врата на стаята на Таши.
— Не зная, но може би ще разберем от бащата на Таши.
Още един въпрос възникна в мен и аз я попитах:
— Не разбирам кой отива в храмовете и кой остава в пръстените.
Тя се разсмя.
— Предполагам, че изглежда доста объркано. Нашата култура е разделена на хора, които са призвани, за да учат другите, и на хора, призвани да живеят в храмовете. Много от живеещите в храмовете обаче се връщат обратно за по няколко дни, за да поддържат своите взаимоотношения тук, особено ако имат деца. Онези, които работят в храмовете, могат да се връщат тук, за да учат другите, а онези, които учат, един ден ще отидат в храмовете. Това е подвижен и синхроничен процес.
Тя замълча за момент и аз й кимнах да продължи.
— Следващото нещо в жизнения процес е помощта, която се оказва на детето, за да се пробуди. Спомни си, че всеки забравя в известна степен за какво е дошъл, какво трябва да върши с живота си. Затова детето трябва да узнае обстоятелствата, които са свързани със събитието на неговото раждане.
Много е важно детето да получи необходимия контекст в живота си, така че да знае какво е станало преди неговото появяване и къде е неговото място. Това предполага да познава историята на своя род в продължение на няколко поколения. Тези родови истории ние съхраняваме на нещо като запис, подобен на видеолента, с тази разлика, че се записва по електронен път.
Таши например имаше възможността да проследи своите предшественици седем поколения назад, като те му разказваха за своя живот, за своите мечти, за това, което е било успешно и което не е било успешно в живота им в края на техния път и те говореха за онова, което биха направили по различен начин. Всичко това е изключително важна информация, която един младеж трябва да чуе от своите родственици. Това помага на младия човек да намери пътя си в живота, да се учи от грешките на своите предшественици и да изгражда на основата на тяхната мъдрост своя. Таши е научил много от своите предшественици, въпреки че има особено предпочитание към своята баба.
Останах силно впечатлен от нейните думи.
— Да се води запис на роднините е великолепна идея. Питам се защо ли в нашата култура не сме отделили време за това.
— Не отделяте това време, защото все още предпочитате да отглагате разговора за смъртта до последната минута, а тогава вече е твърде късно. Освен това животът в културите извън Шамбала е все още твърде много съсредоточен върху материалното, а не върху самия жизнен процес. Това ще стане по-лесно с течение на времето и външните култури ще започнат да поддържат високо ниво на вибрации и ще узнаят за молитвените проникновения. В момента вие все още свеждате живота до обикновеното, ежедневното, когато фактически той е постоянен, мистериозен, информативен процес.
Тя ме изгледа така, сякаш в последните й думи се криеше по-дълбок смисъл.
— Самият ти трябва да преодолееш в себе си тази тенденция и да останеш непрестанно съсредоточен върху процеса на онова, което става с теб. Достигнал си Шамбала в момент, когато тя е в състояние на преход. Бащата на Таши бе тук, за да разговаря с Таши във връзка с неговото бъдеще и ситуацията в храмовете. Въпреки това Таши не чувства интуитивна потребност да отиде в храмовете. Вместо това той е заинтересуван да отиде във вашия свят, а ти се появяваш точно в този момент. Това трябва да означава нещо.
Сякаш за да потвърди тези думи на Ани, от далечината до нас достигна слабо боботене, което бързо изчезна.
Тя изглеждаше объркана.
— Никога не съм чувала подобен шум преди. Аз се смразих.
— Смятам, че е хеликоптер — казах.
Отново си помислих да й разкажа за своя сън, но преди да мога да сторя това, тя започна да говори отново.
— Трябва да побързаме — каза тя. — Трябва да разберем кои сме ние и каква е същността на културата, която сме създали. Говорехме за това колко е важно младите хора да разбират живота на поколенията, които ги предхождат. Тази родова история е нещо, което се осмисля от повечето хора във външните пръстени още на най-ранна възраст — в момента, в който те се пробуждат за собствената си духовност и започват да усещат защо са дошли на тази земя.
Тя издигна пръст.
— Всеки тук е наясно, че човешкият свят еволюира от поколение на поколение. Едно поколение установява начин на живот и преодолява определени предизвикателства, следващото поколение продължава и разгръща неговите възгледи. За нещастие в културите извън Шамбала тази еволюция едва сега започва да се възприема на сериозно. По-често онова, което става, е, че родителите предпочитат децата им да приличат на тях самите, да имат същите възгледи по отношение на всички въпроси. Това желание в някакъв смисъл е естествено, защото ние искаме децата ни да утвърдят избора, който сме направили.