Синята дама

— Извинете ни за невежеството, отче, но има ли, или имало ли е, някакъв документ, някаква хроника от онова време, в които тези пътувания да са описани по-подробно?

Отец Техада погледна полицая с благосклонна снизходителност.

— Отговорът е да. Един брат францисканец на име Алонсо де Бенавидес е написал първия си доклад през 1630 година и в него е събрал данни, които днес могат да бъдат тълкувани като факти за билокациите на майка Агреда…

— Данни ли? Това ли е всичко? — настоя Хосе Луис.

— Не всичко. Четири години по-късно същият брат написва втора, допълнена версия на доклада си. За жалост не можах да я видя. Не е публикувана изобщо, макар да се говори, че самият крал Филип IV бил така възхитен, че това става едно от любимите му четива.

— А знае ли се защо?

— Ами… — поколеба се отецът. — Това, което ще ви кажа, не е „официално“, но изглежда, Бенавидес е отбелязал в полетата на писанието си формулите, които майка Агреда е използвала, за да се билокира. И той бил възхитен.

— Виж ти! — подскочи Карлос. — Нещо като справочник!

— Нещо такова наистина.

— И знаете ли дали някой го е използвал след краля?

— Доколкото знам, вторият доклад не е напускал никога двореца, макар че във Ватикана разполагат с калиграфско копие. Но брат Мартин де Порес, един доминиканец, мулат от Перу, е преживял много билокации по времето на монахинята от Агреда.

— Намеквате, че този брат е чел…?

— О, не, не. Доколкото знаем, брат Мартин изобщо не е чувал за доклада на Бенавидес. Освен това е починал със славата на светец през 1639 година, преди вестта за Синята дама да стигне до Перу. Знаете ли, че в Лима го наричали „брат Ескоба“?28 Видели са „двойника“ му да проповядва в Япония много преди Мемориалът от 1634 година да е написан.

Изведнъж отец Техада снижи глас:

— Дори понякога слагал цветя на олтара в църквата „Санто Доминго“, които не били перуански, а японски…

— И вие вярвате в тези неща? — запита Хосе Луис малко иронично.

— Не е въпрос само на вяра, макар че и тя има значение!

Чували ли сте за брат Пио?

Само Карлос кимна.

Журналистът знаеше, че отец Пио — с истинско име Франческо Форджоне — е много известен италиански капуцин, живял до средата на века в Пиетрелчина. Там вършел всякакви мистични чудеса: освен че получил по тялото си белезите на страданията Христови, имал и пророческа дарба. Да не говорим за народния възторг, който и до днес предизвиква в цяла Италия.

— Та и на отец Пио — продължи Техада — се приписват някои от известните билокации. На най-известната от тях става свидетел лично кардинал Барбиери, който по онова време бил архиепископ на Монтевидео. Той видял веднъж Пио в Уругвай, но го познал едва когато посетил Италия. А Пио също го познал, въпреки че телом никога не е ходил до другия край на света.