Синята дама

И тогава чуха гласа:

— До-бре до-шли.

Беше дамата.

Гласът й прозвуча така, както го бяха описали воините, като странно съчетание между гръмотевица, песен на птица и повей на вятъра.

Нито Масипа, нито Анкти успяха да отговорят.

— Дой-дох при вас, защото знам, че вои-ните са дове-ли вече мъже-те, както заръчах…

Момчето хуман вдигна поглед към сияйната жена и се опита да каже нещо. Но не успя.

— Планът скоро ще се изпъл-ни — продължи тя. — Небес-ните хора, които ми съобща-ват как-во прави-те и ме водят тук всеки път, казаха, че сър-ца-та ви вече са гото-ви да при-емат семе-то на Истината.

Семето на Истината? Небесните хора? Какви бяха тия думи? Анкти и Масипа се хванаха за ръце. Странната реч на дамата постепенно навлизаше в ритъма на техния говор, като река, която намира руслото си след векове.

— Аз съм прате-ница на ново-то време — добави тя по-плавно. — Изпращат ме да ви съобщя, че идва нов свят. Тези, които ме доведоха, наблюда-ват отдавна вашите стъпки. Те могат да живеят сред вас, защото обликът им е човеш-ки, макар същността им да е безсмъртна. Те са анге-ли. Хора от плът и кръв, които ядоха с Аврам, бореха се с Яков и разговаряха с Мойсей.

Анкти и Масипа свиха рамене. Те не знаеха за какво им говори дамата. Но в миг си спомниха разказите на предците си за създаването на света, които те пък бяха научили от анасасите (древните) и от хопите (враговете). Младежите знаеха, че човечеството се появява по време на „първия свят“, който свършва с голяма огнена катастрофа, дала началото на още два свята. Дедите им разказваха, че в Каскара, по време на „третия свят“, боговете се скарали и повели битка за власт над хората. Качините — същества с човешки вид, дошли далеч отвъд звездите, се били едни срещу други. След това се появявали много рядко, но пак като мъже и жени от плът и кръв. И се заклели да се върнат едва в края на „четвъртия свят“ или в началото на „петия“, за да предупредят хората за наближаващата промяна.