Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Продължаващата Студена война между Съветския съюз и Запада води и до създаването на федерална република Германия (Западна Германия) през 1949 г. от американската, френската и британската зона и на Германската демократична република (Източна Германия) от съветската зона. Това разделя града на Източен и Западен Берлин, като ФРГ смята Западен Берлин да бъде провинция (ланд). Източна Германия обявява Берлин за своя столица.
През юни 1953 г. след смъртта на съветския диктатор Йосиф Сталин и по време на краткото управление на бившия ръководител на тайната полиция ЛАВРЕНТИЙ БЕРИЯ в Източна Германия за кратко се надига бунт. Когато въстанието е премазано от съветски танкове, Хенри Хекшър, резидент на ЦРУ в Берлин, изпраща телеграма до Вашингтон и моли за разрешение да осигури оръжие на въстаниците. По същото време американската външна политика проявява стремеж към освобождаване на „потисканите народи“, но не — както става ясно — с американско оръжие. Молбата на Хекшър е отхвърлена.
В началото на юни 1961 г. президентът Кенеди се среща във Виена със съветския лидер Никита Хрушчов, който изненадва Кенеди със студеното си отношение към предложението за постигане на съгласие между двете страни. На 15 юни Хрушчов избира Берлин като място за ново напрежение. Той заявява, че ще „даде“ целия град на Източна Германия, ако Западът не я признае за независима държава.
Отговорът на Кенеди е мобилизация на 250 000 военни от запаса и привеждане на няколко военни кораба в бойна готовност. Обединените началник щабове отново разработват планове за военни действия. В голямата военна игра, в която участват високопоставени цивилни и военни служители, се обмисля, а след това се отхвърля идеята за осъществяване на „предупредителен въздушен ядрен изстрел“ над Атлантическия океан, за да бъдат убедени руснаците, че военни действия в Берлин могат да предизвикат ядрена война.
Хиляди източногерманци бягат на Запад след края на войната. Кризата продължава и през лятото — потокът от бегълци се увеличава и в Източна Германия остават все по-малко квалифицирани работници, техници и учени. Тогава, въпреки че западните лидери не са получили никакво предупреждение от разузнавателните агенции, през август руснаците и източногерманците започват бързото издигане на стена и на други бариери по граничната линия между Изтока и Запада. Кенеди отново е вбесен от провала на американското разузнаване, но пренебрегва гласовете на малцината конгресмени, които настояват за американски отговор с прилагане на военна сила.
Границата между Изтока и Запада е обточена с бодлива тел и стражеви постове и е осеяна с мини — т.е. издигната е известната Берлинска стена. Стотици хора от Източен Берлин рискуват живота си, а някои и загиват в опитите си да преминат отвъд стената. Хиляди шпиони преминават стената, понякога разчитайки само на кураж, а друг път — на хитрост. Западногерманската служба за външно разузнаване БНД и службата за контраразузнаване ФСЗК често откриват в редиците си агенти на Щази (МДС) — източногерманската разузнавателна агенция и тайна полиция, или на КГБ.
Берлинската стена става един от символите на шпионажа благодарение на книгата „Шпионинът, който дойде от студа“ („The Spy Who Came in from the Cold“, 1963) от ДЖОН ЛЬО КАРЕ — класически роман за Студената война, който по-късно е филмиран с участието на Ричард Бъртън. Според сюжета под сянката на Берлинската стена загиват в снега британският разузнавач Лиймс и Лиз — наивната му млада любовница.
В истинския свят на шпионажа БЕРЛИНСКИЯТ ТУНЕЛ — дръзка операция за подслушване на съветско-източногерманските комуникации, сама по себе си е сага на предателството. Предаден от съветски агент в британското разузнаване, преди още да е построен, тунелът осигурява непрекъснат поток на ДЕЗИНФОРМАЦИЯ за Запада.
През 1988 г. ориентираният към демократични реформи съветски лидер Михаил Горбачов, оглавил съветското правителство 3 години преди това, провъзгласява политика на ненамеса в Източна Европа и обявява частично изтегляне на съветските войски от тези страни. Тази промяна бележи края на комунистическия контрол в Източна Германия и в другите страни от Източния блок. Унгария отваря границата си с Австрия и хиляди източногерманци се отправят към Унгария уж на почивка. Докато агентите на Щази се опитват да разберат какво точно става, летовниците се прехвърлят в Западна Германия през Австрия. През октомври 1989 г. е свален от власт източногерманският диктатор Ерих Хонекер, а на 9 ноември, когато в Източен Берлин започват демонстрации, Източна Германия отваря границата си със Западна Германия. През декември 1990 г. източногерманското ръководство подава оставка и обещава свободни избори през май. Берлинската стена започва да пада. Последната част от стената пада през нощта на 3 срещу 4 октомври 1990 г., което бележи обединението на Германия.