Енциклопедия на шпионажа

В началото на 1953 г. става ясно, че дните на Берия са преброени. Според една версия през нощта на 1 март 1953 г. той излиза на кратка разходка от вилата си до вилата на Сталин в Кунцево, предградие на Москва. Твърди се, че се е срещнал насаме със Сталин в кабинета на диктатора. Малко след това Сталин е намерен да лежи на пода, след като е получил инфаркт. Идва в съзнание, но не може да говори. Умира на 5 март.

Берия бързо се връща в централата си в Москва и задейства старателно обмисления план за превземане на управлението. Той назначава Георгий Маленков, незначителна фигура във ведомството му, за министър-председател, а себе си — за заместник-председател на Министерския съвет, без да прекъсва да контролира Държавна сигурност. (Сред първите му действия са затварянето на вилата на Сталин и транспортирането на всички вещи на диктатора в складове; започват чистки на лекарите, изследвали трупа на Сталин.)

Берия засилва силите за сигурност в Москва. Предприема редица действия, които да го представят като либерален наследник на железния Сталин. Облекчава режима в затворите, разпорежда се да бъдат освободени около 1 000 000 затворници, които не застрашават държавната сигурност, оневинява лекарите от т.нар. лекарски заговор и планира законодателна реформа във връзка с произволните арести. Освен това дава сигнали за промяна във външната политика в ласкателна статия за президента Айзенхауер, публикувана във вестник Правда. В статията се посочва, че Съветският съюз има интерес Студената война да приключи.

През юни либералната политика на Берия стига Източна Германия и довежда до бунтове. Москва смазва бунта в зародиш с танкове (вж. ГЕРМАНИЯ). Сега вече наистина настъпва краят на Берия. На 26 юни той отива в Кремъл за среща на ръководството. Арестуван е след внимателно планиран заговор, оглавяван от Хрушчов и маршал Георгий Жуков.