Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Разпитът на Бест и Стивънс е съпроводен с жестоки мъчения в Гестапо и те издават някои тайни на МИ–6. Това се потвърждава след войната, когато британски разузнавачи откриват германски документ, в който е цитиран Стивънс като източник на подробна информация за МИ–6 — описание на структурата на МИ–6 и данни за много офицери, включително паспортните им снимки. Бест също не издържа и издава секретна информация. В разпит след войната той твърди, че е заблуждавал германците, като им е разказвал за сексуалните предпочитания на колегите си.
Бест и Стивънс остават в малкото баварско село Нидерорф до края на войната като затворници. През април 1945 г. съюзническите войски ги освобождават заедно с германските затворници.
В разследване след войната се установява, че Стивънс е издал повече информация от Бест и че трети офицер от МИ–6 — ЧАРЛС (ДИКИ) ЕЛИС, който остава в секретните служби до 50-те години — също е предавал информация, и то още преди войната. Една от четирите съпруги на Елис е била рускиня. Докато е на служба в Париж преди войната, Елис предава информация за МИ–6 на зет си, който работи за АБВЕРА, срещу допълнително заплащане.
Вж. ИНЦИДЕНТ КРАЙ ВЕНЛО; ЧЕРНА КНИГА.
Беър Ту–20/Ту–95
Един от най-функционалните стратегически бомбардировачи в света е Ту–95, наречен от руснаците Вечния, а според приетия „именник“ на НАТО за съветските самолети е кръстен Bear (Мечка). Той е с 4 турбовитлови двигателя и има всички параметри на най-добрите реактивни бомбардировачи от своето поколение. Беър остава в руските военновъздушни сили като ракетоносител до приемане на междуконтиненталните балистични ракети (МБР) и океанските ядрени подводници с МБР на въоръжение. Във военноморския флот е използван като важен далекообхватен самолет за разузнаване и ракетно управление.
Беър е създаден в конструкторското бюро на Андрей Туполев като самолет, който да може да достига най-отдалечените цели в Съединените щати. Предполага се, че с Беър е пусната първата опитна съветска атомна бомба на 6 ноември 1955 г.
Беър влиза в експлоатация през 1955 г. като стратегически бомбардировач. В средата на 60-те години във военноморската авиация се използва разузнавателният вариант Беър-D за океанско наблюдение и ракетно насочване и изстрелване. Самолетът не е въоръжен. Снабден е с огромен радар за улавяне на сигнали от земята и за видеовръзка (т.нар. Драмбуи от западното разузнаване) и е предназначен за предаване данни за обекти на подводници и кораби ракетоносители.
Скоро след като навлиза във военноморския флот Беър-D извършва наблюдателни полети над американски военни кораби в открито море. От април 1970 г. двойка Беър-D излитат от Колския полуостров, прелитат над Нордкап, спускат се към Норвежко море и Северния Атлантик и кацат в Куба, преодолявайки 8000 км без кацане. След няколко дни престой в Куба двата самолета се завръщат в базата. По време на непрекъснатия полет Беър провежда наблюдение и ЕЛЕКТРОННО РАЗУЗНАВАНЕ (ЕЛРАЗ) край бреговете на Северна Америка на разстояние 320–400 км от брега.
От 1973 г. самолети Беър летят по двойки до Конакри, Гвинея. В няколко случая самолетите от Куба и Конакри по всяка вероятност са провеждали координирани разузнавателни полети над Южния и Северния Атлантик. През 1977 г. съветската база в Конакри е закрита и самолетите прекратяват полетите си. Полетите на Беър-D се извършват от летището в Луанда, Ангола. От 1981 г. до разпадането на Съветския съюз през 1991 г. присъствието на самолетите Беър в Куба е постоянно. (През 1983 г. към Беър-D се присъединяват Беър-F — самолети за борба с подводници.)
От 1974 г. далечните полети на Беър-D се осъществяват от далекоизточни бази на Съветския съюз в Тихия океан, в това число от бившите американски въздушни бази в Да Нанг и залива Кам Ран във Виетнам. От 1979 до 1991 г. базираните във Виетнам самолети Беър-D/F действат без прекъсване.
Въпреки че военноморското разузнаване и набелязването на цели за ракетно нападение в океана са поети до голяма степен от СПЪТНИЦИ, Беър-D продължават да изпълняват тези функции за руския флот (вж. СЪВЕТСКА СИСТЕМА ЗА МОРСКО НАБЛЮДЕНИЕ).
Моделът Беър-E е създаден за фотографско разузнаване. Беър-F е военноморски самолет, предназначен за борба с подводници. Беър-G е модификация на по-стари бомбардировачи и е предназначен за пренасяне на насочващи се ракети. Беър-X е нов модел ракетоносител и е на въоръжение от 1984 г., а Беър-J е за радиорелейна връзка във военноморските комуникации.