Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
През март 1945 г. Червената армия наближава града, а озверелите офицери от германското КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ, губейки всяко усещане за реалност, продължават да полагат трескави усилия да заловят и да екзекутират заподозрените подривни елементи. В подземен бункер, където прекарва последните си дни, Хитлер вилнее по повод изтичането на информация. За това той научава от британските радиопрограми, които се излъчват за Германия.
„По този въпрос Хитлер не си въобразяваше. Аз също все още съм убеден, че някой бе проникнал…“ — пише Алберт Шпеер, министър на оръжейното и военното производство. Шпеер твърди, че е искал да убие Хитлер в края на войната, като пусне отровен газ в бункера. Но в последния момент била сменена системата за вентилация и планът за покушение пропаднал.
ГУИС — Секретната служба на нацистите, ръководена от ХАЙНРИХ ХИМЛЕР, функционира до последните часове на Третия райх. На 26 април съветските войски влизат в Берлин, а разследването на изтичането на информация все още продължава. Някакъв офицер от СС в бункера настоява да се проследи телефонен номер. Колкото и да е невероятно, сред шрапнелите на съветската артилерия берлинската телефонна централа откликва на повикването. СС открива заподозрения виновник и го екзекутира… Хитлер, който тъкмо се е оженил за любовницата си Ева Браун, се самоубива в бункера на 30 април. Подразделение на съветското разузнаване открива останките и в течение на десетилетия цялата информация за края на Хитлер остава засекретена. Британците, решени да разкрият истината, упълномощава ХЮ ТРЕВЪР-РОУПЪР, разузнавач и историк, да проведе разследване. Като използва данни на военнопленници, свидетели от бункера и източници на американското армейско контраразузнаване, Тревър-Роупър предава таен доклад през ноември 1945 г. на британското правителство и Четиристранната разузнавателна комисия в Берлин (по това време Берлин е под контрола на 4 страни, разделен на британска, американска, френска и съветска зона). Тревър-Роупър предлага да се направи запитване към руснаците, за да се получи информация от пленени лица и някои иззети от тях документи. Но отговорите на запитването закъсняват чак до 70-те години. (Докладът е включен в най-известната книга на историка — „Последните дни на Хитлер“ („The Last Days of Hitler“), претърпяла 6 издания до 1987 г.)
И Алън Дълес, и Ричард Хелмс, бъдещи директори на Централното разузнаване, работили в УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ, веднага след войната са изпратени в Берлин, за да се запознаят с плановете на руснаците за бъдещето на Германия.
На първо време след войната Берлин не само е управляван от четирите държави победителки, но и в него действат четирите различни разузнавания, като американското, английското и френското се обединяват срещу руското. ВИЕНА, дългогодишното шпионско гнездо на Европа, предава ролята си на столица на шпионажа на Берлин. Съюзниците създават съвет на четирите сили, за да управляват града, а в действителност започват да се шпионират една друга. По-точно трите западни сили шпионират заедно Съветския съюз.
По време на Студената война в двете Германии работят приблизително 8000 шпиони, като по-голямата част от тях са в Берлин. Западът има редица успехи в противостоенето, но неговото разузнаване не успява да предскаже нито една от т.нар. берлински кризи, всяка една от които можеше да превърне Берлин в отправна точка за началото на трета световна война.
Първата криза настъпва през 1948 г. Няколко седмици руснаците всячески пречат на автомобилния и железопътния транспорт от Западна Германия за Берлин, а на 24 юни изцяло прекратяват връзките с града, поставяйки по този начин под обсада над 2 млн. жители на Берлин. Съветският съюз се надява да принуди западните съюзници да напуснат града и по този начин да осуетят плановете им да превърнат западните зони в независима република. Президентът Труман се разпорежда да се интензифицира въздушният мост от военни самолети, създаден при предишни подобни критични ситуации. Снабдяването на Берлин чрез въздушния мост продължава 321 дни. Извършени са над 277 000 полета, с които са доставени 2,5 млн. т продоволствие и гориво. Берлин се превръща в синоним на криза. По време на първата криза американските обединени началник-щабове са имали подготвен военен план с кодовото наименование Троян за бомбардиране на 30 съветски града с ядрени бомби. До момента, когато съветската блокада е вдигната през май 1949 г., Западът вече е създал НАТО като бастион срещу съветската агресия в Западна Европа.