Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- „Обезглавеният евнух загубил двете си глави“ - изрецитира Гари, произнасяйки отчетливо думите, все едно ги диктуваше на! неук човек. >
Младши се вслуша, изпружил нестабилната си шия и рамене, ■ неподвижен, отпуснал ръце надолу. Остана за кратко в тази поза,' смръщи вежди, които се извиха като фестони, на бузите му разцъфтяха алени петна, той промърмори нещо разсърден, след което > се отпусна, отметна глава назад, избухна в гръмовен смях, изръкопляска, затропа с крака, за да покаже, че е разбрал, и прокара ръка, сякаш си отряза главата и част от слабините.
- Наистина ли разбра какво му казах? - попита Гари.
- Очевидно - отвърна Марсел Гробз и разгърна салфетката си с възхитен вид. - Щом се смее, а то наистина е много смешно!
Гари наблюдаваше смаян рижавото розово бебе, обуто в сини ританки, което го гледаше ухилено, а погледът му приканваше: хайде, хайде, искам още, разсмивай ме, защото бебешките приказки направо не можеш да си представиш колко ме отегчават.
- Шантава работа! - заяви Гари и преглътна. - ТШк ЬаЬу 18 сгаху!
- Сга1222у! - повтори Младши и лигите му потекоха.
- Джуджето е гениално! - възкликна Ортанс.
При думата „гениално“, Младши изгука и за да й покаже до каква степен е права, вирна биберона си към тавана и ясно произнесе:
- Лампа...
При вида на смаяните им физиономии той гърлено се разсмя и със закачливо искрящ поглед добави:
- и§Ь1!
- Но това е...
- Невероятно! Нали това ви казах - обясни Марсел, - ама никой не ми вярва!
- Ьиг... - продължи Младши, все така сочейки с пръст светлината на тавана.
- И на испански знае! Това дете ме...
- Уап§!
- А, сега вече каза някаква глупост! - намеси се Шърли успокоена.
- Не - поправи я Марсел, - това е „слънце“ на китайски!
- Помощ! - извика Ортанс. - Джуджето е полиглот!
Младши погали Ортанс с очи. Благодареше й, че отдава признание на заслугите му.
- Той не е джудже, а великан! Видя ли какви големи ръце има! И какви стъпала!
Гари подсвирна впечатлен.
- Шушу... - ревна Младши и изплю водата от биберона към Гари.
- А това какво означава? - осведоми се той.
- Чичо. На китайски. Избра те да му бъдеш чичо!
- Може ли да го гушна? - попита Жозефин и стана. - Отдавна не съм държала бебе... а бебе като това ми се ще да го разгледам отблизо!
- Стига да не ти хрумнат някакви идеи! - измърмори Зое.
- Не ти ли се ще да си имаш малко братче? - обърна се развеселен към нея Марсел.
- А кой ще бъде таткото, ако смея да попитам недискретно? -отговори Зое и прониза майка си с поглед.
- Зое... - смънка Жозефин, която се почувства като в небрано лозе от гневния изблик на дъщеря си.
Беше се доближила до Жозиан, която държеше Младши в прегръдката си, и се бе навела над него, за да целуне рижите къдрици. Младши се вторачи в нея, лицето му се изкриви, той се оригна здраво и омаза с морковено гаоре ризата на Жо и копринената блуза на Жозиан.
- Младши! - възнегодува Жозиан и го удари леко по гърба. -Съжалявам...
- Няма страшно - каза Жозиан, бършейки ризата си. - Това показва, че има добро храносмилане.
- Душко, и ти си цялата изцапана! - намеси се Марсел и грабна Младши.
- Сякаш се прицели и в двете ви! - разсмя се Зое. - Разбирам го, всички тези хора покрай него, които напират да го целуват, да го пипат, сигурно му е писнало. Мисля, че бебетата трябва да се уважават, да ги молят за разрешение, преди да ги мляскат!
- Не желаете ли да дойдете в банята да се почистите? - предложи Жозиан на Жозефин.
- Още повече че се разсмърдя яко! - заяви Ортанс, запушвайки нос. - Никога няма да имам деца, ужасно вонят.
Младши й хвърли поглед, изпълнен с болка, сякаш й казваше: „А пък аз си въобразих, че си ми приятелка!“
В стаята Жозиан предложи на Жозефин да й даде чиста блуза. Тя прие и започна да се съблича, разсмя се:
- Не е просто оригване, а истинско изригване. По-добре да го бяхте кръстили на името на вулкана Стромболи вашия хлапак!
Жозиан отвори гардероба си и извади две бели блузи с дантелено жабо. Подаде едната на Жозефин и тя й благодари.
- Не искате ли да си вземете един душ? - предложи Жозиан с притеснение - разбра, че бялото жабо не беше много по вкуса на Жозефин.
- Не, благодаря... синът ви е удивителен!
- Понякога се питам дали е нормален... Прекалено е развит за възрастта си!
- Напомни ми за една история... Бебе, което защитавало майка си на съдебен процес през средновековието. Майката била обвинена, че го заченала в грях, отдавайки се на мъж, който не бил съпругът й. Осъдена да бъде изгорена на кладата, тя се явила пред съдиите с бебето.