Град на изгубени души

Беше облечена в дълга, широка бяла роба, пристегната около китките и под гърдите със

сребристобяла лента — демонска струна. Лицето й бе едновременно младежки гладко и

древно. Би могла да бъде на всякаква възраст. Дългата й тъмна коса падаше на тежка плитка

върху гърба й. Върху слепоочията и около очите й (оранжеви, като лумнали пламъци) бе

татуирана маска от сложни заврънкулки.

— Кой търси Железните сестри? — разнесе се гласът й. — Кажете имената си.

Изабел погледна към Джослин, която й даде знак да проговори първа. Тя се прокашля.

— Аз съм Изабел Лайтууд, а това е Джослин Фр… Феърчайлд. Дойдохме да ви помолим за

помощ.

— Джослин Моргенстърн — поправи я жената. — Може и да се родена Феърчайлд, ала

съвсем не е така лесно да изтриеш покварата на Валънтайн от миналото си. Нима не обърна

гръб на Клейва?

— Вярно е — каза Джослин. — Аз съм изгнаница. Но Изабел е дъщеря на Клейва. Майка й…

— Ръководи нюйоркския Институт. Тук може и да сме откъснати от света, ала ние също

имаме своите източници на информация. Не съм глупачка. Казвам се сестра Клеопа и съм

Съзидателна. Оформям адамаса, за да могат другите сестри да го ваят. Познавам камшика,

който така ловко си увила около китката си. — При тези думи тя посочи Изабел. — Що се

отнася до дрънкулката около гърлото ти…

— След като знаете толкова много — намеси се Джослин, докато Изабел вдигаше ръка към

рубина на врата си, — знаете ли и защо сме тук? Защо сме дошли при вас?

Сестра Клеопа притвори очи и по устните й бавно се разля усмивка.

— За разлика от немите ни братя, тук в Крепостта не можем да четем мисли. Ето защо

трябва да се уповаваме на мрежа от информация, по-голямата част от която е наистина

достоверна. Предполагам, че посещението ви има нещо общо със ситуацията на Джейс

Лайтууд, тъй като сестра му е тук… и с твоя син, Джонатан Моргенстърн.

— Изправени сме пред сложен проблем — каза Джослин. — Джонатан Моргенстърн крои

планове срещу Клейва, също като баща си. Ето защо Клейвът му издаде смъртна присъда.

Ала Джейс — Джонатан Лайтууд — се радва на силната обич на семейството си, което не е

извършило никакво престъпление, както и на обичта на дъщеря ми. Проблемът е, че сега

Джейс и Джонатан са свързани от древна кръвна магия.

— Кръвна магия? Каква кръвна магия?

Джослин извади сгънатите бележки на Магнус от джоба си и ги подаде на Клеопа, която ги

разгледа много внимателно с пронизващите си огнени очи. Изабел неволно се сепна при

вида на дългите й пръсти — не изящно, а гротескно дълги, сякаш костите им бяха

разтегнати, така че сега приличаха на паешки крака. Ноктите й бяха изпилени, а на

заострените им връхчета имаше златно— сребърна сплав.

Клеопа поклати глава.

— Сестрите нямат нищо общо с кръвните магии.

За миг огненият цвят на очите й сякаш стана по-наситен, а после потъмня; миг по-късно зад

прозрачната повърхност на стената се появи още една сянка. Този път Изабел гледаше по-