Димитър

В. Мисля, че започвам да разбирам накъде биете. Най-накрая. Искате да кажете, че този човек е бил дотолкова променен към по-добро, че каквото и да е правел тук, то не би могло да е лошо. Прав ли съм?

О. Точно така. Да. Това имах предвид.

В. Е, кой знае? Може и да е истина. Бел и Сандълс ще са дяволски щастливи. Но историята за морфина и фантазиите? Сигурно е била лъжа. Което ми напомня за жената на Темеску. Тоест на Димитър. Уилсън е заявил, че тя не се казва Джийн?

О. Да.

В. А как тогава?

О. Моричани.

В. Наистина ли? Жена ми имаше приятелка с такова име.

О. Звучи румънско, нали?

В. Албанско. Значи приключихте с Уилсън?

О. Още не. Той настоява, че знае точно каква е била мисията на Димитър тук. Обеща да ми каже.

В. Чудесно, Мерал! Кога?

О. Когато съм готов. Такива бяха думите му.

В. Какво означава това?

О. Бог знае.

В. Не трябва ли да му осигурим охрана?

О. За да го защитим ли?

В. Да, разбира се.

О. Не мисля, че е необходимо.

В. Защо?

О. Просто усещане.

В. Е, добре тогава. Приключихме. Пак се появи тъжното ви изражение. Нужно е да сложите някакъв край, Мерал.

О. Ще го направя.