Кървав лабиринт
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървав лабиринт». Краткое содержание книги:
Сутринта беше типична за Брадфийлд — небето беше покрито с ниско надвиснали облаци, въздухът горчеше от изгорели газове, влажният вятър проникваше през дрехите и я смразяваше до кости. Пола потръпна и продължи да пуши, но изведнъж подскочи на мястото си, защото мобилният й телефон иззвъня. Тя го измъкна от джоба си и се намръщи озадачено. Толкова рано сутринта биха могли да я търсят единствено по работа. Само че номерът й беше непознат. Пола се поколеба за миг, изруга гласно и отговори.
— Ало? — каза тя колебливо.
— Детектив Макинтайър? — произнесе дълбок, плътен глас с ълстърски акцент.
— Кой се обажда?
— Мартин Фланаган, от „Брадфийлд Виктория“.
Беше успяла да го разпознае секунда преди той да каже името си.
— Да, разбира се, господин Фланаган. Съжалявам, но все още няма…
— Не, не, всъщност аз имам новина за вас. Разбирате ли, покрай грижите около Роби съвсем бях забравил за тази история. Докато дойдох тук тази сутрин и ето ти ги пред мен.
Пола дръпна от цигарата и положи усилие да остане спокойна. Не би се утвърдила като майстор на разпитите, ако допускаше да прояви нетърпение.
— Напълно разбираемо — каза тя. — Не бързайте, разкажете ми всичко спокойно.
Тя го чу как въздъхна.
— Съжалявам, не се изразих ясно. Извинете. Разбирате ли, при нас във „Викс“ има практиката периодично да подлагаме на допинг тестове произволно подбрани футболисти. В наш интерес е да бъдем сигурни, че са чисти. Така или иначе, бях забравил напълно, че в петък сутринта правихме тестове — и разбира се, един от изследваните беше Роби.
Пола хвърли угарката на земята и я загаси с крак.
— И днес сутринта сте получили резултатите? — постара се гласът й да не издава обзелото я вълнение.
— Точно така. Затова ви се обаждам. Ох, Господи… — гласът на Фланаган се прекърши и той се покашля, за да прикрие слабостта си. — Всъщност не знам защо да ви казвам всичко това. Искам да кажа, изследването е направено доста време преди смъртта му.
— Значи в резултатите от изследването на Роби има нещо?
— И така може да се каже. Според онези от лабораторията… Божичко, не мога да събера сили да го кажа — по всичко личеше, че Фланаган полага усилия да не се разплаче.
Пола вече беше минала през кухнята и се упътваше към стълбата за горния етаж.
— Тръгвам към вас, Мартин — каза тя. — Стойте там и ме чакайте. Не казвайте нищо никому. Ще бъда при вас до половин час. Става ли?
— Добре — каза той. — Ще бъда в кабинета си. Ще предупредя, че ви очаквам.
За свое учудване Пола установи, че и нейните очи са се насълзили.
— Всичко ще бъде наред — каза тя с пълното съзнание, че лъже — но това нямаше значение.
Отделението по патоанатомия в болницата „Брадфийлд Крос“ беше добре познато на хората от екипа на Карол Джордан. Тук се озоваваха телата, които представляваха интерес за тях — под точния скалпел и внимателния поглед на доктор Гриша Шаталов. Преди осемдесет и пет години прабабата и прадядото на Шаталов бяха емигрирали от Русия във Ванкувър; Гриша беше роден в Торонто и често твърдеше, че решението му да заживее в Обединеното кралство е етап от обратната родова миграция на Изток. Карол обичаше мекия му изговор и склонността му към самоирония. Харесваше й също и това, че се отнасяше с покойниците със същото отношение, каквото би имал към телата на свои близки. Що се отнася до Карол, моргата затвърждаваше личната й ангажираност в търсенето на справедливост. Когато застанеше пред жертвите, желанието да изправи престъпниците пред правосъдието припламваше по-силно у нея. Уважението, което Гриша проявяваше към мъртвите, намираше отзвук у нея и стана причина двамата да се сближат.
Днес тя беше дошла тук заради Роби Бишоп. Аутопсията трябваше да бъде извършена още вчера, но Гриша бе заминал на конференция в Рейкявик, а Карол държеше тъкмо той да се заеме с този покойник. Гриша беше започнал работа рано и когато Карол пристигна, почти приключваше. Вдигна поглед, когато тя влезе, и я поздрави със сухо кимване.
— Приключвам след десет минути, главен инспектор Джордан.