Бьорнстад

Той изръмжава, сваля якето си и го подпира на прозореца като възглавница. Тя го бутва закачливо по ръката, точно под края на ръкава, където има татуировка на мечка.

– Басистът беше сладък. Но май възнамеряваш да ми кажеш, че не е бил твой тип, както правиш с всички?

Бени отговаря със затворени очи:

– Не обичаше хокей.

Тя се засмива, но когато малкият ѝ брат заспива, Катя избърсва сълзите си. Още от времето на пясъчника и люлките момичетата винаги са гледали след него. Поравно – защото искат да го уловят и защото подозират, че не могат. Просто не разбират защо.

През годините Катя винаги му е пожелавала едно и също – друг живот. На друго място, в друго време, той може би щеше да стане друго момче. По-нежно и сигурно. Но не и в Бьорнстад. Той носи в себе си твърде много неща, които никой тук не вижда. А и тук е хокеят. Отборът, момчетата, Кевин. Те са всичко за него, така че той е всичко, което те искат да бъде. Това е ужасно.

Да имаш тайна от хората, които обичаш.

Всички обясняват какво е. Сестрата в училище, бедните учители, които водят часовете по сексуално образование, разтревожените родители, морализаторските телевизионни сериали, целият интернет. Всички. През целия си живот човек слуша точно какво ще се случи. И въпреки това никой не казва, че ще стане така.

Мая лежи по гръб в леглото на Кевин. Това е първият път, когато пуши марихуана. По-различно е, отколкото си е представяла, все едно топлината има вкус. Димът като че ли се издига право към главата ѝ, вместо да слиза към дробовете. Навсякъде по стените има плакати на хокеисти, а рафтовете са отрупани с трофеи, но в един ъгъл Мая вижда стар грамофон. Ще запомни точно него, защото не се вписва в обстановката.

– Старият грамофон на татко, харесва ми как звучи... как пращи, когато сложиш плочата... – казва той така, сякаш се извинява.

Пуска музика, Мая не си спомня каква, помни само пращенето. След десет години все още ще се случва да чуе същия звук от грамофон в някой бар или магазин за дрехи на другия край на света и мигновено ще се връща точно тук, в този момент. Усеща тежестта на тялото му върху своето и се засмива, ще си спомня и това. Целуват се и тези два въпроса ще ѝ бъдат зададени повече пъти от всеки друг въпрос през живота ѝ: кой кого целуна? Ти отвърна ли на целувката му? Той я целува. И да, тя отвръща на целувката. Но когато опитва да свали панталоните ѝ, тя го спира. На него, изглежда, му се струва, че това е игра, затова Мая дръпва ръката му по-силно.

– Не искам, не сега, никога не съм... – шепне тя.

– Разбира се, че искаш – настоява той.

Тя се ядосва.

– Да не си глух? Не, казвам ти НЕ!

Хватката му около китките ѝ се затяга, първо почти незабележимо, после до болка.

Катя завива по малкия горски път точно след табелата „Добре дошли в Бьорнстад“. Кара нагоре към развъдника. Тук няма лампи, така че щом Бени поглежда сънено през прозореца, не разбира какво вижда, преди да са го подминали.

– Спри – измърморва той.

– А? – чуди се Катя.