Човекът от ФБР [calibre 2.47.0]

-      Какво искаш да кажеш?

Аш го погледна умолително право в очите.

-      Не бягай.

-      Тя ни чака - нетърпеливо отговори Боби. - По-добре ще бъде да тръгваме, Аш, иначе ще си пострадаш.

-      Моля те - продължаваше Аш.

-      Няма да бягам - предаде се Боби. - Защо да бягам?

-      Не я разочаровай - умоляваше го Аш.

Той се плъзна -по седалката, за да се измъкне през същата врата, през която излизаше Боби, без да освободи момчето от хватката на тежката си ръка. Излязоха от колата и видяха Дий да маха възбудено с ръка.

-      Ела тук, Томи! Ела при мен!

Боби тръгна към нея и усети как Аш отново стяга хватката си. Големият мъж се наведе надолу с лице близо до това на Боби. Сега Боби виждаше ясно космите, които вече изскачаха по бузите му, въпреки че се бе бръснал скоро. Няколко по-дълги косми, черни и жилави, стърчаха от най-високата точка на скулите му, явно никога неподстригвани.

-      Моля те, Боби - зашепна Аш. Откакто беше отвлечен, Боби чуваше за първи път истинското си име. - Моля те, не бягай.

Боби се втренчи за момент в големия мъж, когато дълбочината и искреността на молбата му най-сетне стигнаха до него. Той кимна и Аш го пусна. Боби тръгна към жените, откъдето Дий продължаваше да му маха и да го подканва, като че ли е някакво заблудено кученце.

-      Ето го, ето го милото ми момченце - възкликна Дий. - Не е ли прекрасен?

Жените се наведоха напред с одобрително кудкудякане: отнасяха се към него като Дий - сякаш е много по-малък, като собствените им деца, които играеха зад тях.

- Толкова се гордея с него - заяви Дий и го прегърна. Тя го притегли към гърдите си и целуна няколко пъти върха на главата му. - Защо не отидеш да си поиграеш с другите деца, миличък? - Боби разбра, че това не е предложение, което може да бъде дискутирано.

Той стъпи в заграденото място за игра с пясък и го изгледа презрително. Отдавна бе престанал да се рови в пясъка. Тя го възприемаше като бебе. Той едва се наме­стваше на пързалката, а ако седне на някоя от люлките, всяко от другите деца ще стърчи във въздуха цяла нощ.

Дий насочи вниманието си към другите майки. Те заговориха за нещо, тя избухна в звучен смях и те неволно се присъединиха към нея, озадачени от енергията ѝ, стреснати от ентусиазма ѝ.

Аш се мотаеше някъде по средата на разстоянието между тях и колата; той ги наблюдаваше напрегнато, очите му скачаха от Дий към Боби и обратно. Дий не го беше запознала, дори не бе споменала за него на жените и сега те го попоглеждаха с опасение: едър, тромав мъж, лошо облечен. Около него като че ли имаше нещо не съвсем в ред: известна мудност на движенията, израз на забавена схватливостта лицето му. Тъй като и той дойде с дете, те не бяха готови да го приемат като опасен, но и двете жени инстинктивно застанаха между Аш и децата си.