![Човекът от ФБР [calibre 2.47.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/1/2/chovekt-ot-fbr-calibre-2-47-0-download.jpg)
Човекът от ФБР [calibre 2.47.0]
- Автор: Уилц Дейвид
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Човекът от ФБР [calibre 2.47.0]». Краткое содержание книги:
- Джак...
Бекер коленичи пред момчето.
- Понякога децата се изгубват - започна той, - но това момче е било изгубено дълго време, защото не е направило каквото е трябвало. Знаеш ли какво е трябвало да направи, когато се е изгубило?
- Какво?
- Трябвало е да крещи - продължаваше Бекер. - Трябвало е да крещи, да пищи, да вдига колкото е възможно по-голям шум, за да го чуят хората, които го търсят. Много хора го търсиха, Джак, и майка ти беше между тях. А тя е много добра в тая работа, страхотна е! Знаеше ли това, Джак?
Момчето поклати несигурно глава. Нямаше представа за способностите на майка си в тази област, но с радост очакваше да чуе нещо повече за тях.
- Майка ти е направо изключителна - голям специалист е в откриване на изгубени деца. Но дори тя не е успяла да го намери навреме, защото не е знаела къде да го търси: то не е вдигало достатъчно шум... Трябвало е да вдига колкото е възможно по-голям шум, без да спира - докато го открият. Няма нищо по-лошо от това да се изгубиш - и да си траеш. Ако ти се случи някаква неприятност, не забравяй да викаш за помощ. Ясен ли съм?
- Да... Но какво стана с момчето?
- Накрая са го намерили - обяви Бекер.
- Ти ли го намери, мамо?
- Не лично, мили.
- Открили са го хората, които работят за майка ти - намеси се Бекер. - Момчето сега е в безопасност вкъщи и майка ти получава много похвали.
Джак се усмихна радостно. Вероя тно не беше разбрал за какво точно става дума, но ясно си личеше колко се гордее с майка си.
- Какъв си лъжец само - поклати глава Карин, когато останаха сами в кухнята. - А аз, наивницата, досега мислех, че издигаш истината в култ и се гордееш с това!
- Така е, но само когато истината е приемлива - отвърна Бекер. - Ако се наложи да лъжа, обикновено се справям добре.
- Как тогава ще разбера дали не ме лъжеш?
- Защо не приемеш, че говоря истината дотогава, докато носът ми не започне да расте?
- Струва ми се, че е по-безопасно да приема, че лъжеш, докато носът ти не се смали... Благодаря ти за похвалата пред Джак.
- Заслужила си я.
- Приятно е детето ти да мисли, че си вършиш добре работата - дори и да не знае в какво точно се състои тя...
* * *
Потеглиха към търговския център в Бикфърд: Карин шофираше, а Бекер преглеждаше разпечатката, изпратена по факса.
- Проверявай логиката на разсъжденията ми, докато ги излагам - започна той. - Първо, смятам да задраскам жените от списъка - съгласна ли си?
- В ролята си на опонент съм длъжна да запитам: защо?
- Първо, жените почти никога не извършват серийни убийства. Второ, мускулната сила на горната част на тялото, нужна за изхвърляне на жертвата през прозореца на кола в движение, автоматично ще превърне една жена в някакъв вид великанка, която се занимава с вдигане на тежести. Жена с такава фигура веднага ще бъде забелязана във всеки търговски център или музей. Всеки мъж на едно такова място ще се обърне след нея.
- Както и всяка жена. Хубаво, зачеркни ги.
Мълчаха, докато Бекер задраска всички несъмнено женски имена от шестте страници на разпечатката. Обгради с кръгче имената, посочени само с инициали: те изискваха доуточняване.
- Ти успя с Джак - обади се Карии.
- Благодаря.
- Не предполагах, че ще се справиш.
Бекер вдигна поглед от разпечатката и се взря в профила ѝ.
- Защо?
Тя сви рамене.
- Може би заради липсата не практика. Не знам. Изненада ме.
- Смяташ, че съм някакво чудовище? - В гласа му прозвуча болка.
- Знам, че не си чудовище, Джон. Забрави забележката ми - повярвай ми, не съм вложила нищо в нея. Исках само да кажа, че някои хора умеят да се държат с деца, а други не могат.
- Отхвърляме всички, престояли по-малко от седмица, нали?
- Защо?
- Приемам, че Ламънт се спотайва някъде с жертвата си - така е много по-безопасно от постоянното местене. Случи ли се нещо не в реда на нещата, той убива жертвата и изчезва. Не забравяй, че държи всички тези деца най-малко шест седмици, така ли е?
- Само с едно изключение.
- Малко вероятно е да се мести всяка седмица: често прехвърляне в колата и извън колата, неколкократна регистрация... Рискът да направи грешка или да бъде забелязан е много голям.
- Хубаво - съгласи се Карин. - Зачеркни и тях.
Сега Бекер четеше списъка по-бавно, концентриран върху датите.
- Той те харесва - наруши мълчанието Карин.
- Прекрасно. Симпатиите са взаимни.
Карин светна с фаровете си на кола пред тях, но шофьорът изобщо не забеляза нетърпението ѝ: продължи да си кара най-невъзмутимо със същата скорост. При първата възможност Карин го задмина отдясно и веднага се върна на лявото платно, като посочи с пръст надясно, опитвайки се да подскаже на шофьора да мине в дясното платно, но от изражението му в огледалото за задно виждане ѝ стана ясно, че той едва ли я бе забелязал, дори не се бе запитал как се е озовала пред него.