Човекът от ФБР [calibre 2.47.0]

Боби погледна към Аш за потвърждение и едрият мъж му се усмихна радостно. Момчето усещаше ликуването на Дий, без дори да погледне към предната седалка. Тя излъчваше силна възбуда, осезаема почти като топлинни вълни. Бе изкривила огледалото за задно виждане така, че да може да следи реакцията му. Боби виждаше окото ѝ, част от носа ѝ. Извивката на веждата ѝ му разкри нейното настроение без думи. Тя бе въодушевена от излизането им и Боби знаеше, че очакванията ѝ бяха и той да се чувства по същия начин.

-      Е? Какво ще кажеш? - запита Дий.

-      Прекрасно е - отговори прилежно Боби. Той гледаше през прозореца и се мъчеше да се държи така, сякаш прелитащите магазини и ресторантчета за бърза храна край магистралата бяха само месинговите пръстени на въртележка. Внимаваше да не поглежда директно в очите на Дий в огледалото. Тя веднага щеше да разбере, че интересът му е само насилена преструвка. Аш се поддава­ше по-лесно на измама и Боби го използва максимално като фон на своя „ентусиазъм“.

-      Погледни - извика той, като задърпа Аш за ръкава. - „Бъргър Кинг“!

Аш кимна одобрително.

-      Харесваш ли „Бъргър Кинг“, Аш?

-      Харесвам „Бъргър Кинг“.

-      Може ли да вечеряме в „Бъргър Кинг“, Дий?

-      Хубаво ли е там? - запита Дий.

-      Да, много. Предлагат чудесни пържени картофи.

-      Нека да отидем на ново място - каза Дий. Боби усети промяната в тона ѝ. В него пропълзя по-тъмна, по-пресметлива нотка. Той вече бе разбрал, че тя никога не престава да мисли и преценява, колкото и да е възбудена. Беше направил грешка, като се изтърва, че и по-рано е бил тук. Тя ще намери място, където няма да има опасност да бъде разпознат. Отминаха познато на Били рекламно табло за матраци, а после профучаха край магазин за мебели от плетена ракита, където майка му спираше понякога, после край сградата на щатския пътен контрол, където баща му винаги намаляваше скоростта. Те пътува­ха в погрешна посока. Отдалечаваха се от къщи...