Повелителката на дима

— Съвсем не, съвсем не. Помислих си, че би било по-добре за вас и всички останали да се опознаете в по-непринудена обстановка. Без претенциозна вечеря, само една приятна вечер, прекарана в разговори. Как ви се вижда това?

Вижда ми се като всичко друго, но не и лека и приятна вечер.

— Звучи чудесно, Ваше височество — казвам с мила усмивка, надявам се. — Благодаря ви.

Той накланя глава, преди да се пресегне отново към виното си.

Оглеждам павилиона, чувствайки как погледите на кандидатите и техните гости натежават върху раменете ми. Канцлерът Марзен и сестра му са седнали най-близо до мен, така че първо се приближавам към тях, а Драгонсбейн се влачи след мен като сянка.

— Здравейте, канцлере — обръщам се към него и протягам ръка. Той се изправя и се привежда да я целуне с претенциозен жест, преди да направи жест към сестра си. Тази вечер лъскавата й черна коса е сплетена и събрана на кок на върха на главата й. Устните й са боядисани в яркочервено, а очите й са подчертани с молив. Има вид на жена, която може да те захапе толкова лесно, колкото и да ти се усмихне.

— Кралице Теодосия, може ли да ви представя сестра си Колтания — казва той на астрейски, който е безупречен, но скован.

Червените й устни се извиват в някакво подобие на хладна усмивка.

— Удоволствие — казва тя. — Чувала съм толкова много за Вас — нейният астрейски не е толкова добър като на брат й, но я разбирам без проблем.

— Значи имате по-голямо преимущество от мен — казвам шеговито. — За мен също е удоволствие да се срещна с вас. Това е моята леля, принцеса Калистрейд — добавям, като правя жест към Драгонсбейн. Колкото и дребнаво да е, изпитвам известно удоволствие да видя как се сепва от официалната титла.

И двете с Драгонсбейн заемаме местата си, докато канцлерът ни налива по чаша вино.

— Как намирате Ста Криверо? — пита ме той, докато ми подава чашата.

От самата мисъл да пия отново след вчерашната нощ ми се повдига, но се насилвам да отпия малка глътка.

— Красиво е — отвръщам, без в действителност да го мисля. Едва ли има значение — повърхностен отговор на повърхностен въпрос, това е всичко, което се очаква.

— Много е ярко — казва Колтания, макар в нейната уста това да не звучи като комплимент.

Канцлер Марзен се надсмива.

— Стакриверийците не познават умереността и е… — Той се извръща и казва нещо на сестра си на език, който, предполагам, е ориански.

— Натруфено — довършва тя и лицето й се озарява в широка усмивка.