Зло наследство
- Автор: Энгер Томас
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-619-161-231-4
- Переводчик: Ясна Мускова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Зло наследство». Краткое содержание книги:
Майсторът на скандинавския трилър Томас Енгер се завръща с роман, адресиран към младата публика. Фентъзи трилър за неразрушимите семейни връзки, за дълбоко пазените тайни, които рано или късно излизат наяве, и крайностите, до които сме способни да стигнем, за да спасим най-близките си хора.
На пръв поглед Джули Мур е обикновено петнайсетгодишно момиче, което живее с дядо си в стопанството Удсвю, в покрайнините на малкия английски град Холоуей. Но всъщност животът на Джули е низ от трагични събития: когато е на една година, баща й изчезва мистериозно, а по-късно е обявен за мъртъв. Това нанася на майка й тежка психическа травма и тя е приета в психиатрично заведение. Впоследствие младото момиче е принудено да се справя само с многото отговорности вкъщи, а в училище трябва да търпи подигравките на своите съученици. Единствената й опора са най-добрите й приятели Маргарет и Глен, които винаги се опитват да й помогнат и да я защитят.
Но един ден по време на разходка в гората Ухурия Джули намира тайнствен вълшебен предмет, приличащ на химикалка, който преобръща живота й. Тя се сдобива с неподозирани сили — и физически, и ментални, които отварят вратите към отдавна заровени семейни тайни. Разбулването на истината за мрачното минало на семейство Мур обаче крие много опасности както за самата Джули, така и за най-близките й хора. Не след дълго около тийнейджърката започват да се случват странни и заплашителни неща — жестоки престъпници влизат с взлом в дома й, единственият учител, на когото се доверява, и дядо й биват убити, а тя самата е подложена на непрестанни преследвания. Оказва се, че злото не може да бъде скрито, особено когато се предава по наследство, и Джули трябва да е готова на най-голямата жертва, за да се изправи срещу зловещата му сила.
Книгата е наградена с Uprisen за роман на годината.
— Мда. Във всеки случай поне съм се научил как да използвам силите и енергията, които през цялото време са в нас и около нас. Просто трябва да знаем как да улавяме честотите и да ги насочваме в правилната посока.
Гледах го озадачено.
— Да, може би не е за вярване.
Засмя се леко.
— Сама ли пътуваш?
Кимнах.
— Знаеш ли, малко след като дядо ти беше тук, из — пратих една книга до… До „Удсвю“, така ли се казваше мястото, където живееш?
— Д-да.
— Но книгата не беше за дядо ти, а за баща ти.
Ококорих очи.
— За татко?!
— Да. Не ме питай защо, просто усещах, че ще му е нужна.
Зяпнах от учудване.
— А каква е била тази книга?
— Беше една черна книга.
— Черна книга ли? Какво е това?
— Знаеш ли, Джули, съществуват много митове за черните книги. Някои хора смятат, че става въпрос за черна магия или сатанизъм. Черните книги разказват най-вече за болести по хората и животните и дават решение на проблемите ни в ежедневието. По тази причина написах и своята. Исках да дам някаква обща представа за помощните средства, които можем да използваме, без да се налага да ходим до аптеката.
— Това ли наричаме домашно лечение?
— Да, може да се каже. Рецепти, техники, ритуали — огромно познание, от което човек само може да помъдрее, ако има желание. Защото трябва да си отворен за това познание. Трябва да вярваш в него. Така погледнато, черните книги са много индивидуални, защото всички ние имаме различни преживявания и това, което действа на един човек, не означава непременно, че ще действа на друг.
Закимах бавно.
— Познавахте ли баща ми? — попитах скоро след това.
— Лично — не. Но с дядо ти станахме добри приятели след посещението му през — коя година трябва да е било — през 93-а или 94-а? Стана ми ясно, че и Джим, и баща ти са хора, опитващи се да разберат миналото. А за да разбереш миналото, съзнанието ти трябва да е отворено. Черната книга, която съставих, не представлява кой знае каква помощ, но имах усещането, че баща ти ще има нужда от нея.
Осъзнах, че не разбирам напълно казаното от Хаксли.
— Имали ли сте други видения за баща ми?
— Какво имаш предвид?
— Никой не го е виждал, откакто си тръгна от нас преди петнайсет години, и сега вече всички са се отказали да го търсят.
— Всички, освен теб.
Погледнах го, след това кимнах бавно.
Хаксли се усмихна.
— Съжалявам, Джули, чак толкова добър не съм. Моят дядо също изчезна един ден преди много години. Много хора издирваха и него. Накрая се отказаха, чак докато много, много години по-късно твоят дядо като по чудо го откри в гората край Холоуей.
Замислих се за изрезката от вестника, която намерих в дневника на дядо, и за непознатия труп от гората Ухурия. После си помислих за мистериозния тъмен мъж в съня ми, мъжа от картината Червената дама.
Възможно ли беше…
Диана влезе с поднос с чаши и кана, от която се вдигаше пара.
— Благодаря, скъпа Диана — каза Хаксли.
Вече започнах да свиквам с милото му приятелско изражение. Диана сипа чай и на двама ни, след това изчезна безшумно. Когато около нас отново настана тишина, Хаксли ме погледна.
— Дядо ми, подобно на мен, също беше необичайна фигура в околността. Неколцина наричат такива като нас шамани. Знаеш ли какво означава да си шаман?
— Не.
— Един учен в областта на религията каза веднъж, че „шаманът е човек, който, заедно със своя дух помощник, се отправя на едно душевно пътешествие към отвъдния свят, за да върне силата обратно на този свят, да бъде от помощ за всички“. Или по-просто казано, шаманът е лечител.
— Като индианците.
Хаксли се засмя.
— Да, може би да. Много хора ни наричат шарлатани, а използват и други имена, които не искам да споменавам пред едно младо момиче.
Чувствах се объркана, но го попитах дали е чувал за Червената дама — както за картината, така и за жената, която е била вдъхновението за създаването й.
Хаксли кимна.
— На картината Червената дама небето е червено, или поне има много червени оттенъци — продължих аз. — Знаете ли защо?
Хаксли отново се усмихна.
— Какво всъщност знаеш за деня, в който Верна Мур е умряла, Джули?
— Не много — отговорих, въпреки че се чудех дали все пак не знам нещо. Мислех си за съня си, в който видях и преживях всичко случило се с бременната жена в пещерата в планината.
— Чувала ли си за северното сияние? Знаеш ли какво представлява?
Сетих се за собственото си преживяване в гората в онзи следобед, когато намерих химикалката. За записките на дядо в дневника. За това, което бяхме учили за северното сияние в училище.