Черният списък

— Как така?

— Още вчера. Казаха, че не се справям, че показателите ми са ниски, никакви успехи. Направиха ме участъков. Веднага скалъпиха заповедта.

Пелената мигом падна от очите ми. Права беше Ритка, като каза снощи, че съм егоист и не виждам нищо около себе си. Стопроцентово права.

Първо й подхвърлиха онези снимки с надеждата, че както е редно между съпрузи, ще избухне скандал, след който ще бъда принуден да напусна града или в най-добрия случай — да не припарвам близо до хотела. Скандал не избухна. Тогава ни пробутаха картите за морско пътешествие, които уж сме били спечелили и от които само пълен идиот би се отказал.

Някой искаше да ме махне от този южен курортен град. Разкриването на няколко шумни престъпления бе поверено на неопитно хлапе. На всяко друго място отдавна щеше да бъде сформирана бригада от най-добрите сили от областта и дори от министерството. А тук — тишина. Неопитното момче се оказа умна глава и без глупава горделивост помоли за помощ московски детектив, макар че строго му бяха забранили да го прави. Момчето да се отстрани от случая, детективът да се махне от града. Просто като две и две — четири.

Кражбата на компютъра бе положена в тази схема като точен психологически щрих. Таня пише повест, тя не толкова почива, колкото работи, и този град за нея не е толкова курорт, колкото място на действието, където се развиват описваните събития. Ако я подмамят с безплатна карта за морско пътешествие, може и да откаже — за нея работата е много по-важна, тя печели пари. Ако Таня откаже, и аз може да се откача от примамката на тази въдица — нали сме любовници! Изчезването на лаптопа бе подготвило почвата, та всички ние да отидем на майната си, подмамени от безплатното удоволствие.

Гледах нещастния младеж, който седеше пред мен като убит, с тъжните очи на изхвърлено на студа кутре, и разбирах, че няма да тръгна на никакво морско пътешествие. Юра Мазаев ще ме подкрепи — и на него не му се ходи. И Таня ще ме разбере, сигурен съм, че ще ме разбере и ще одобри решението ми. Остават Лиля и Ирочка. Какво да правя с тях? Та те толкова мечтаят за екскурзията!

— Не плачи, Серьожа — заявих с пресилено бодър тон, макар че самият аз се чувствах отвратително. — Дори е по-добре, че сега си участъков: ръцете ти ще бъдат развързани, от оперативния отдел никой няма да те контролира. И следователят няма да ти търси сметка. Ще правиш каквото сметнеш за нужно. Първо трябва да провериш туристическата фирма, която провеждаше експресното социологическо изследване. Чрез тази фирма ни пробутаха безплатните карти, за да ме накарат да се махна оттук. Нека си изясним кой тук е толкова богат. Крадците, които задигнаха компютъра на Таня, трябва да са свързани по някакъв начин с тези ротшилдовци…

Слънцето сигурно отдавна бе изгряло, но не се виждаше иззад плътните оловни облаци. Ние полугласно обсъждахме ситуацията и така се бяхме заплеснали, че когато на двора излезе Вера Илинична, аз глупаво попитах:

— Защо сте станали толкова рано? Нашето бърборене ли ви събуди?