Черният списък
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0016-
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Черният списък». Краткое содержание книги:
Но Юра Мазаев веднага разсея съмненията ни.
— Вие не знаете ли как се прави това? — каза той. — То не е лотария, при която бръкват в един барабан и вадят номер. Решението се взема от комисия, която е разгледала всички анкети от гледна точка на перспективността на анкетираните. А нашата компания се е оказала много изгодна в този смисъл. Онова момиче, което ни интервюира, веднага е схванало, че сме заедно, но същевременно сме от три различни града. Слава е московчанин, момичетата са от Питер, аз пък съм от Новосибирск. Излиза, че като ни подарят само две карти, си осигуряват реклама в три града. Ако им трябваха истински семейни двойки, би трябвало да заделят за същата цел три карти. Тоест чрез нас правят икономия. После: ние сме петима, а с две семейни карти могат да пътуват осем души. И това е икономия. Ние изглеждаме достатъчно бедни, за да се изкушим от безплатна екскурзия, а не да заявим гордо, че не, по-добре да прескочим до Канарските острови. И същевременно не сме пълни сиромаси, не сме лумпени, тоест в контактната среда на всеки от нас в три града влизат хора, които — след нашите възторжени разкази — като нищо може да се съблазнят да направят едно пътуване с „Глазунов“. Ако не точно пътуване, във всеки случай може да се възползват от услугите на туристическата фирма, която организира всичко това. Така че, приятели, няма нищо за чудене. Всичко е абсолютно закономерно.
— И какво излиза: че правят социологическо изследване с една-единствена цел — да намерят изгоден носител на реклама? — все още недоумяваше Таня.
Виждах по очите й, че тази работа не й харесва.
— Не, не — търпеливо обясни Юра. — Експресни изследвания се провеждат обикновено по поръчка на различни туристически фирми с цел да се изясни конюнктурата. Какви категории граждани, с какви доходи, от какви социални групи какво предпочитат. Между другото и аз понякога припечелвам от такива изследвания, доста добре плащат. Но тъй като нашите граждани не са свикнали да ги спират на улицата и да им задават разни въпроси, туристическата фирма винаги има в резерва по някое бонбонче: ако отговорите на нашите въпроси, анкетата ви ще вземе участие в томбола за безплатни екскурзии. За всяко изследване се заделят по няколко карти за реклама. Виж, доколко томболата е томбола — това вече е друг въпрос. Тук наистина има някаква, меко казано, измама. Една моя съседка спечели по този начин безплатна почивка на Канарските острови. После бра много ядове, горката, макар да я бях предупредил, че на света няма нищо безплатно.
— Защо, какво стана? — полюбопитства Ирочка.
— Ами казали й, че трябва да си плати пътуването на отиване и връщане, а безплатно ще бъде настаняването — в отделна вила. И тя взе самолета, сглупи, клетницата. Вилата се оказала кирпичена къщурка без никакви удобства. Накрая се разбрало, че били платени само нощувките, но не и храненето. С една дума екскурзията й струваше доста… Така че ако сте решили да пътувате с парахода, непременно идете да видите каютите. Може да се окаже, че този лукс е някоя кучешка колибка до машинното отделение.
— Какво значи решили сте? — изведнъж подскочи Ира. — Ти няма ли да дойдеш с нас?
— Не бих отишъл на морско пътешествие за сметка на дамата — позасмя се Мазаев. — Виж, ако аз бях спечелил картата, тогава друг въпрос.
— Как не те е срам! Това не е за моя сметка, а за сметка на добрия чичко от туристическата фирма — ти току-що го обясни.
— Ирина, няма да спорим — каза социологът съвсем миролюбиво, но твърдо.
По хубавичкото лице на Ирочка се изписа такова отчаяние, че ужасно ми дожаля за нея. Реших да направя всичко възможно, за да придумам Мазаев да дойде с нас.
— Добре, защо да го обсъждаме сега, може наистина да е някоя колиба. Хайде първо да видим, а после ще решаваме — предложих на всички.
Предложението ми бе прието.
Параходът „Иля Глазунов“ беше огромен и снежнобял. Още щом го зърнах, ми се дощя да направя с него не само морско пътешествие, но и околосветско. Никога не бях плавал на такива параходи, а отдавна мечтаех за това. Някак все не успявах да го сторя.
Подадох картите ни на застаналия до трапа човек с бял кител и му казах, че искаме да видим каютите си. Качихме се на палубата, придружени от някакъв дебел потен чичка, който се представи като член на организационния комитет.
Нашите каюти не бяха колиби. Нищо подобно! Бяха си съвсем истински луксозни каюти с телевизори, музикални уредби, климатици, барчета, телефони и всички други атрибути на разкошния петзвезден живот. Най-много ме смаяха цветята. Във всяка каюта имаше по една огромна ваза с живи цветя. В баните — разноцветни огромни пешкири и малки кърпи за ръце.