Чуждо тяло [bg]

Всички се изправиха. Вийна се отправи директно към асансьора, докато останалите се струпаха на групички и започнаха да разговарят. Самира я видя и побърза да я настигне.

— Къде отиваш? — попита я тя.

Вийна не отговори. Очите й се стрелкаха от единия към другия асансьор в очакване кой ще дойде пръв.

— Вийна! — Гласът на Самира преливаше от емоции. — Още ли не ми говориш? Мисля, че това продължава твърде дълго.

Вийна не й обърна никакво внимание и пристъпи към вратата на пристигащия асансьор. Самира я последва.

— Беше напълно разбираемо да ми се разсърдиш — прошепна Самира, след като се придвижи след приятелката си. До тях се приближиха още няколко сестри и започнаха да обсъждат случките от деня. — Но след като разполагаше с време да го премислиш, реших, че си разбрала, че съм го направила както за теб, така и за мен и останалите.

Асансьорът пристигна. Всички се качиха вътре. Вийна се изтегли в дъното, облегна се и впери поглед във вратата. Самира застана до нея.

— Не е честно така да мълчиш — продължи да шепне тя. — Не искаш ли да научиш подробности за снощи?

— Не — отвърна Вийна, също шепнешком. Това беше първата дума, която казваше на Самира от понеделник, когато Кал й разкри, че знае за семейните й проблеми. Единственият друг човек, който знаеше за тях, беше Самира, така че източникът на информацията беше ясен.

— Благодаря ти, че ми проговори — каза Самира с тих глас, заглушаван от бъбренето на останалите. — Знам, че не трябваше да им разказвам за баща ти, но случаят беше различен. Даръл ми каза, че емигрирането ни зависи от това. Обещаха ми, че ще решат проблема ти и ти и семейството ти ще бъдете свободни.

— Семейството ми е опозорено — каза Вийна. — Безвъзвратно опозорено.

Самира замълча. Предполагаше, че в началото Вийна ще мисли повече за семейството и репутацията му, вместо да приветства своето освобождаване и това на сестрите си от ужасния им баща. Но тя очакваше, че приятелката й бързо ще открие светлината. Самира желаеше повече от всичко да избяга от ограниченията на съвременна Индия. Нямаше търпение да емигрира.

Асансьорът спираше на всеки етаж, за да прибере отиващата си смяна.

— Няма веднага да се прибера в къщата — каза Вийна, без да сваля поглед от таблото, което информираше за етажите. — Отивам да видя шримати8 Кашмира Варини.

— Защо, за бога? — попита шепнешком Самира.

— Днес следобед при мен дойде внучката на жертвата и ми беше ужасно неудобно да разговарям с нея. Кал въобще не спомена, че трябва да правя нещо такова. Тя ме изплаши. Каза ми, че е притеснена от смъртта на баба си и че ще я разследва. Което не ми харесва.

Асансьорът стигна до фоайето и се опразни. След няколко крачки Вийна се поколеба и спря. Самира също.

— Може би е най-добре да не правиш нищо, докато не говорим с Кал и Даръл — каза Самира, след като се увери, че никой не ги слуша.