Смъртта на светлината [bg]

Гуен си замълча.

— Ще ти се обадим отново след няколко дни — каза Дърк.

— Дърк, трябва да е предварително уговорено време, нали? Невинаги съм в тази прашна дупка. — Руарк съпроводи това с нов кикот.

— След три дни тогава, пак привечер. Трябва да помислим как да стигнем до кораба. Предполагам, че Джаан и Гарс ще покрият космодрума, когато дойде моментът.

Руарк кимна.

— Ще помисля над това.

— Можеш ли да ни намериш оръжия? — попита изведнъж Гуен.

— Оръжия? — Кимдисът цъкна с език. — Честно, Гуен, каваларското се просмуква в кръвта ти. Аз съм от Кимдис. Какво знам аз за лазери и разни такива ужасни неща? Мога да опитам обаче, заради теб, заради Дърк, приятеля ми. Ще поговорим за това, когато се чуем отново. Сега трябва да свършвам.

Лицето му се разпадна. Дърк изключи стенния екран и се обърна към Гуен.

— Искаш да се бием с тях? Разумно ли е това?

— Не знам.

Тя тръгна бавно към вратата. Обърна се, закрачи отново назад. После спря — стаята беше толкова малка, че бе невъзможно да крачи из нея.

— Глас! — каза Дърк, споходен от внезапно вдъхновение. — Има ли оръжеен магазин в Предизвикателство? Място, където можем да купим лазери или други оръжия?

— Със съжаление трябва да ви уведомя, че нормите на см-Емерел забраняват носенето на лично оръжие — отвърна Гласът.

— Спортни оръжия? — подхвърли Дърк. — За лов и упражнения по мишена?

— Със съжаление трябва да ви уведомя, че нормите на см-Емерел забраняват всички кървави спортове и игри, основани на сублимирано насилие. Ако вие сте представител на култура, където такива занимания са ценени, моля бъдете уверени, че не целим да нанесем никакво оскърбление на вашия роден свят. Тези форми на забавление са на разположение на други места на Ворлорн.

— Забрави — каза Гуен. — Все едно, беше лоша идея.

Дърк я хвана за раменете.

— Тъй или иначе няма да ни трябват оръжия — каза ѝ е усмивка. — Макар да признавам, че може би щях да се чувствам малко по-добре с оръжие. Въпреки че едва ли ще знам как да го използвам, ако му дойде времето.

— Аз ще знам — каза тя. В очите ѝ — широките ѝ зелени очи — имаше твърдост, каквато Дърк не беше виждал никога. За един странен миг му напомниха за Гарс Янацек и неговото леденосиньо презрение.

— Как?

Тя махна нетърпеливо и се отдръпна, тъй че дланите му се смъкнаха от раменете ѝ. След това му обърна гръб.

— В работата си с Аркин използваме оръжия. Изстрелваме проследяващи игли, когато се опитваме да проследим животно, да изследваме миграционното му поведение. Приспиващи стрелички също. Има и сензорни импланти с големината на нокът, които ти казват всичко, което искаш да научиш за дадена форма на живот — как ловува, какво яде, навици на сношаване, мозъчни шаблони в различни стадии на жизнения цикъл. С достатъчно такива данни можеш да разбереш цялата екосистема от данните, които ти изпращат различните видове. Но първо трябва да внедриш своите шпиони и го правиш, като обездвижваш субекти със стрелички. Изстреляла съм хиляди такива. Добра съм. Съжалявам, че не се сетих да взема такава пушка.