Кърваво наказание [bg]

68.

Наближаваше осем вечерта, когато се върнах в сградата на Бланшет на Пето авеню. Паркирах край един пожарен хидрант откъм Сентръл Парк. Преди да прекося улицата, поздравих момчетата от аварийния отряд, скрити в микробуса, маскиран като нает автомобил за доставки за партита.

Моят нов познат, портиерът Петие, ми махна, като пристъпих под навеса. Сега си имаше нов партньор. Ухилих се, като видях лицето му под смешната зелена шапка — Стив Рено, лейтенант от аварийния отряд.

— Добър вечер, сър. Да ви доведа ли психото? — заговори ме той, като докосна ръба на шапката си с бялата си ръкавица.

— Бих искал да можеш — съгласих се. — Никакви следи, нали?

— Все още не, но съм готов да се обзаложа на десетачка, че ще се появи. Майк, знаеш ли, че тези типове Бланшет тази вечер организират благотворителен бал за събиране на средства? Как ти се струва това, когато единствената радост на нашите момчета е да пазят неприлично богатите задници в Ню Йорк?

Слисах се.

— Да не се шегуваш? Благотворителен бал? Вярно ли е, Петие?

Той кимна.

— Насрочен е от месеци. Прекалено късно е да се отмени.

Поклатих глава. Все още не можех да повярвам.

— Как мислиш, защо не разбират предупреждението ми: „Превъртелият ви зет идва, за да ви гръмне“? — попитах го, преди да се запътя към асансьора.

Освен това, семейство Бланшет току-що бяха научили, че дъщеря им и внучките им също са убити.

Когато икономът отвори пред мен вратата на мезонета, видях госпожа Бланшет край басейна. Една прислужница бе застанала зад нея, а възрастен латиноамериканец с униформа на техник от поддръжката се беше надвесил над водата, очевидно готов да се гмурне вътре.

— Какво става там? — попитах.

— Госпожа Бланшет си изпусна едната обица в дълбоката част — обясни ми икономът, когато техникът се потопи във водата.

— А защо не го изпразнят? — учудих се аз.

— Няма да успеят да го напълнят до девет часа, когато се очаква да пристигнат първите гости, сър. Госпожа Бланшет настоява за коктейла да останат да светят само декоративните свещи, плаващи в басейна.

— Разбира се — кимнах. — Декоративни плаващи свещи. Как не се сетих?

Лицето на иконома доби странно, обидено изражение.

— Детектив, може би трябва да разговаряте с господин Бланшет — изрече той. — Да го доведа ли?

Кимнах, без да преставам да се чудя за какво бе всичко това. Икономът се разбърза напред, а аз тръгнах покрай басейна, за да се опитам да проведа един смислен разговор с госпожа Бланшет.

— Мадам — започнах аз.

Тя се извърна гъвкаво като кобра. Пълната с мартини чаша, която държеше в ръка, се изля върху дрехата на прислужницата. Съдейки по блясъка в очите й и дъха й, можех да се обзаложа, че вече бе изпила няколко коктейла. Може би пиенето и опитите да се преструва на заета бяха нейните начини да се справя със скръбта.