Тайно разрешение
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайно разрешение». Краткое содержание книги:
Американското военно командване изпраща в базата в Тузла майор Шон Дръмънд, бивш участник в звено за специални операции и настоящ военен адвокат, да установи извършено ли е престъпление. Подпомогнат в разследването си от двама опитни юристи — адвокатката Лиса Мороу и прокурора Джеймс Делбърт, — той попада на заговор с ужасяващи мащаби. Версиите на обвинените Зелени барети дотолкова си приличат, че неволно пораждат съмнения за протекция от най-високо място. В хода на следствието изтича информация и стига до Овалния кабинет. Член на екипа на Дръмънд работи за интересите на правителството, но не и за установяване на истината. Представители на федерални агенции фалшифицират данни. Амбициозен репортер от голям вашингтонски вестник е намерен удушен с гарота няколко дни след пристигането си в базата. Някой не иска истината да бъде разкрита… следите водят към най-високите етажи на властта.
Широко прокламираните в армията принципи за дълг, чест и вярност към родината понякога се нарушават, и то твърде драстично. Твърди се, че това се прави в името на по-висша цел. Но има ли цел, която да оправдава убийството?
Отпуснах ръка и докоснах пистолета 38 калибър в кобура на колана си. Май беше дошъл моментът да му намеря патрони. Но пък като се има предвид как стрелям, може би беше по-добре просто да замеря с него евентуалния си нападател.
17
Мъжът, който ме чакаше да се върна в офиса, приличаше на таен агент. Сигурно е заради филмите за Джеймс Бонд или шпионските романи, толкова популярни по време на Студената война, но комбинацията от тъмни очила и шлифер се беше превърнала в отличителен знак на всички, които се занимават със събиране на информация. От друга страна, изобщо не можех да си представя защо един служител на Агенцията за национална сигурност би се опитвал да се представя за дързък шпионин. Не, честно. Хората от АНС никога не изпълняват тайни мисии. Във филмите понякога ги представят като потайни мошеници, но това показва единствено какво може да стане, ако дадеш на някой като Оливър Стоун камера и разрешеше да ти представя света такъв, какъвто го вижда.
Хората от АНС са звездобройци. Те разчитат на разузнавателни спътници и модерни самолети, съоръжени с всякакви странни приспособления, да им вършат цялата работа. Но човек не може да ги вини, че им се иска да експлоатират фалшивия образ, създаден от Холивуд. Така поне сексапилът им излиза малко по-евтино.
Както и да е, човекът седеше на стола до вратата на кабинета ми, преметнал шлифер на скута си и разтворил „Вашингтон Поуст“, като полагаше неимоверни усилия да прилича на небрежен, енергичен и дързък оперативен агент. Всъщност не се справяше зле.
Беше хубавец с пригладена назад руса коса, приятно посивяла на слепоочията, и по формата на тялото му можеше да се съди, че е на „ти“ с фитнес центъра на АНС. Повечето служители на АНС приличат на чиновници с големи плоски седалища. Така става, когато седиш на стол по цял ден и наблюдаваш света през сателитна амбразура.
— Здрасти — казах, докато минавах покрай него.
Вестникът се затвори с плющене, той скочи и тръгна след мен.
— Майор Дръмънд?
— Поне до последния път, когато проверявах — отвърнах.
Той ме последва в кабинета ми, където аз се разположих зад бюрото си, а той — пред него. После изрови портфейла си от вътрешния джоб на шлифера и го размаха, за да ми покаже някакъв документ за самоличност. Опита се да го направи бързо, като ченгетата, но аз успях да зърна инициалите „АНС“, преди яростно да го затвори. Зачудих се дата не взема стероиди.
— Значи сте получили молбата ми? — казах.
— В централния офис в Мериланд. Накараха ме да ти се обадя.
— Чудесно. Добра работа свърши.
Изобщо не разбираше хумора ми.
— Аз винаги си върша работата добре. А ти си късметлия, майоре. Наистина във въпросния период сме имали сателит, който е наблюдавал Трета зона.
— Страхотно. Ще получа ли снимките?
— Ще отнеме малко време. Трета зона е доста обширна. Около петстотин квадратни километра всъщност. И в нея тече доста активна човешка дейност. Помолихме Десета бригада да ни даде координатите на базовия лагер и точното място на засадата. Когато ги получим, нашите анализатори ще направят копия. Филми ли ти трябват или снимки?
— И двете. Искам да погледна всичко, което имате, и да видя какво ще науча от него.
— Твоя работа.
— Твоите хора знаят ли, че бързам?
— Естествено, че знаят — каза той много снизходително. — Всички наши клиенти много бързат. Ако не си забелязал, на север оттук се води война.
Имаше нещо в него, което не ми харесваше. Например очите, които ми приличаха на бледосини топчета за игра, натъпкани в главата му. В тях нямаше живот, а само цвят, все едно бяха изкуствени. Но имаше и още нещо. Не можех да го определя. Просто имаше нещо.
— Не знаех, че осигурявате поддръжка директно на Десета бригада — казах.
— Естествено.
— И имате база тук?
— Точно до сграда СЗ1 на ВВС. Малка база, но сигурна. Можеш да разгледаш снимките на място.
— А не мога ли да ги изнеса?
Той хитро се ухили.
— Неее. Няма да стане.
— Защо не?
— Защото са твърде строго секретни.
— Виж, ъъъ… не ти чух името.
Усмивката му се разшири с няколко сантиметра.
— Защото не съм ти го казал. Наричай ме Джоунс.
— Адски оригинално — отбелязах.
— Да, много съм оригинален — съгласи се той. — Питай когото искаш.
Ето, вече знаех какво не ми харесва в този тип. Кабинетът ми беше много тесен. Въздухът едва стигаше и за един нахакан остроумник, но двама на едно място беше прекалено.
— И какво ще стане, ако ми се наложи да включа някои от сателитните фотографии в доклада си? — попитах.
— Ще възникне проблем — отвърна той. — Те не могат да излизат от моята база.