Тайният кодекс
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният кодекс». Краткое содержание книги:
Отначало тримата му синове — повикани с лично писмо от изчезналия — подозират грабеж, но истината се оказва много по-странна: като последно предизвикателство тираничният и ексцентричен Бродбент-баща изисква от синовете си да открият гроба му някъде по света, и то непременно заедно, превръщайки неприязънта си във взаимопомощ — ако искат да си получат наследството.
Пътешествието започва, но братята се опитват да играят един срещу друг, без да подозират, че съвсем не са единствените, решени да се състезават до смърт за съкровището. Най-ценното в него е древен лечителски кодекс на маите — плячка, пред която животът на братята Бродбент не струва пукната пара. Някой вече е платил милиони, някой е готов на всичко… И убийственото преследване набира страшна скорост.
Дон Алфонсо се изправи в лодката и опъна рамене. Стиснал лула в сбръчканата си ръка, приличаше на дрипаво плашило.
— Лагуна Негра! — извика той. — Прекосихме блатото Миамбар! Аз, Дон Алфонсо Босуас, бях добър гид и ви изведох.
Кори и Пинго запалиха двигателите. Лодките се отправиха към далечния край на езерото. Том си почиваше, седнал срещу купчината от провизии и се наслаждаваше на нежния полъх на въздуха, а през това време маймунчето се измъкна от джоба му, намести се на главата му със затворени очи и започна да премлясква доволно. Почти беше забравил какво е да усетиш свеж бриз по кожата си.
Спряха на пясъчния бряг. Кори и Пинго отидоха на лов и се върнаха час по-късно с един изкормен и разфасован елен; бяха увили кървавите парчета месо в палмови листа.
— Великолепно! — извика Дон Алфонсо. — Томас, тази вечер ще хапнем от месото, а остатъка ще опушим за пътуването ни по суша.
Дон Алфонсо опече рибиците на огъня, докато Пинго и Кори правеха скара на втория огън. Том гледаше с интерес как разрязват умело дълги парчета месо с мачетето и ги хвърлят върху скарата, после струпват влажни дърва върху огъня, предизвиквайки благоуханни облаци пушек.
Пържолите скоро бяха готови и Дон Алфонсо им ги поднесе. Докато ядяха, Том се престраши да зададе въпроса, който го мъчеше:
— Дон Алфонсо, оттук накъде ще се отправим?
Старецът хвърли един кокал в тъмнината зад него.
— Пет реки се вливат в Лагуна Негра Трябва да открием по коя от тях е тръгнал баща ти.
— Откъде извират?
— Тръгват от вътрешните планински вериги. Някои от Кордилера Ентре Риос, други от Сиера Патука, а трети — от Сиера де лас Неблинас. Макатури е най-дългата река и води началото си от Сиера Азул, което е на половината път до Тихия Океан.
— Може ли да се плава по тях с лодка?
— Казват, че в по-плитките си части може.
— „Казват, че може“? — вдигна вежди Том. — Вие не сте ли били там?
— Никой от моите хора не е ходил нататък. Местността там е много опасна.
— Как така? — попита Сали.
— Животните не се плашат от хората. Има много земетресения, вулкани и зли духове. Там е и градът на демоните, от който никой не се е върнал.
— Град на демоните? — попита Върнън, внезапно заинтересуван.
— Да. Ла Сиудад Бланка. Белият град.
— Що за град е това?
— Построен от боговете преди много години, сега е в развалини.
Върнън огриза един кокал и го хвърли в огъня. След което произнесе сухо:
— Това е отговорът.
— Отговорът на какво?
— Къде е отишъл татко.
Том се взря в него.
— Това е доста смело предположение. Как можеш да си сигурен?
— Не съм сигурен. Но това е точно такова място, на което татко би отишъл. Той обича такъв тип истории. Би проверил достоверността им. Пък и те често са базирани на реалността. Басирам се, че е намерил там изгубен град, големи стари руини.
— Но не съществуват доказателства, че в онези планини има каквито и да било руини.
— Кой ти каза? — Върнън извади една пържола от палмовото листо и лакомо я задъвка.
Том си спомни червендалестия Дерек Дън и жизнерадостното му твърдение, че анакондите не ядат хора. Той се обърна към Дон Алфонсо:
— Много ли хора знаят за този Бял град?
Дон Алфонсо кимна бавно и лицето му се сбръчка.
— Така се говори.
— И къде се намира?
Старецът поклати глава:
— Няма определено местонахождение, мести се към най-високите върхове на Сиера Азул, променя се непрестанно и се крие в мъглявините на планините.
— Значи е мит. — Том погледна Върнън.
— О, не, Томас, истински е. Разправят, че до него се стига само ако пресечеш бездънна клисура. Онези, които се подхлъзнат и паднат мъртви от страх, продължават да падат, докато от телата им останат само кости, а костите се търкалят, докато се отделят едни от други. Накрая не остава нищо, освен струйка прах, който се носи в тъмнината през цялата вечност.
Дон Алфонсо метна една цепеница в огъня. Том я гледаше как първо запуши, после се запали и пламъците я обхванаха от всички страни. Белият град.