Тайният кодекс
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният кодекс». Краткое содержание книги:
Отначало тримата му синове — повикани с лично писмо от изчезналия — подозират грабеж, но истината се оказва много по-странна: като последно предизвикателство тираничният и ексцентричен Бродбент-баща изисква от синовете си да открият гроба му някъде по света, и то непременно заедно, превръщайки неприязънта си във взаимопомощ — ако искат да си получат наследството.
Пътешествието започва, но братята се опитват да играят един срещу друг, без да подозират, че съвсем не са единствените, решени да се състезават до смърт за съкровището. Най-ценното в него е древен лечителски кодекс на маите — плячка, пред която животът на братята Бродбент не струва пукната пара. Някой вече е платил милиони, някой е готов на всичко… И убийственото преследване набира страшна скорост.
И през всичкото това време Хаузър се спотайваше и не се обаждаше. Какво, по дяволите, правеше този човек? Дали пък не му се беше случило нещо? Да не се беше отказал? Скиба усети, че по челото му изби гореща пот. Вбесяваше се от факта, че съдбата на компанията му и неговата собствена съдба са в ръцете на такъв човек.
Телефонът иззвъня и Скиба буквално подскочи. Беше десет часа сутринта. Хаузър никога не звънеше сутрин. Но някак си беше сигурен, че е именно той.
— Да? — опита се да не звучи задъхано.
— Скиба?
— Да, да.
— Как е?
— Добре.
— Премисли ли?
Скиба преглътна. Буцата се беше появила отново, онази отвратителна тежест в стомаха му. Той не можеше да се застави да говори, тя блокираше гърлото му. Беше си взел дажбата, но още една глътка нямаше да му навреди чак толкова. Остави слушалката, отвори чекмеджето и си наля една чаша. Дори не я разреди с вода.
— Люис, знам, че е трудно. Но моментът настъпи. Искаш ли Кодекса или не? Мога веднага да се откажа. Какво мислиш?
Скиба преглътна парещата златиста течност и гласът му се върна, но звучеше повече като шепот.
— Казах ти го сто пъти, това няма нищо общо с мен. Ти си на пет хиляди мили оттук. Не мога да те контролирам. Прави каквото искаш. Само ми донеси Кодекса.
— Не те чувам добре… с този декодер…
— Просто направи каквото трябва! — изрева Скиба. — И не ме забърквай!
— О, не, не, не-е-е. Не. Вече ти го обясних, Скиба. В тая работа сме заедно, партнер.
Скиба стисна телефонната слушалка. Целият трепереше. Почти си представи как стисва гръкляна на Хаузър и го извива с все сила.
— Да се отърва ли от него или не? — продължи закачливо гласът отсреща. — Ако не го сторя, дори и да пипна Кодекса, те рано или късно ще предявят към теб претенции и знаеш ли какво, Скиба? Ти не можеш да спечелиш. Ще си вземат Кодекса. Беше ми казал, че го искаш чист, никакви усложнения, никакви съдебни процеси.
— Ще им платя. Ще получат милиони.
— Изобщо няма да искат да се пазарят с теб. Те имат други планове за Кодекса. Не ти ли казах? Онази жена, Сали Колорадо, крои планове, големи планове.
— Какви планове? — разтрепери се целият Скиба.
— Планове, които не включват „Лемпе“, това е всичко, което трябва да знаеш. Виж, Скиба, това е проблемът на всички като теб — не знаете как да вземате трудни решения.
— Тук става въпрос за човешки живот.
— Знам. И за мен не е лесно. Да претеглиш доброто срещу злото. Доста хора изчезват в джунглата. Това от една страна. От друга — животоспасяващо лекарство за милиони, работа за двайсет хиляди души, акционери, които те обичат, вместо да искат да ти изпият кръвчицата, и ти — любимецът на Уолстрийт, който съумяваш да измъкнеш „Лемпе“ от бездната.
Поредно мъчително преглъщане.
— Дай ми един ден да помисля.
— Не може. Вече няма време. Спомняш ли си, че ти казах да ги спрем още преди планините? Люис, само си понапрегни ума. Наоколо има няколко хондураски войника, дезертьори, едва успявам да ги контролирам. Тези момчета са побъркани, способни са на всичко. Тук непрекъснато се случват такива неща. Хей, ами че ако аз сега обърна лодката назад, същите тези войници ще им теглят куршума начаса, без дори да се замислят. Така че, драги ми Люис, казвай какво да правя? Да се отърва от тях и да ти донеса Кодекса? Или да направя завой и да забравим за всичко? Трябва да тръгвам. Отговорът ти?
— Просто го направи!
Чу се пропукване на статично електричество.
— Кажи го, Люис. Кажи ми какво искаш да направя.
— Направи го! Убий ги, по дяволите! Убий братята Бродбент!
32.
Два дни и половина след нападението на змията, докато се движеха по един от безкрайните водни канали, Том забеляза известно просветляване в далечината — през дърветата проникваше слънчева светлина — след което внезапно двете канута се оказаха вън от блатото Миамбар. Беше като влизане в друг свят. Намираха се в края на огромно езеро, водата беше черна като индиго. Късното следобедно слънце надничаше иззад облаците и Том усети, че го залива вълна на облекчение, че най-после е на открито, на свобода, извън зеления затвор на тресавището. Свежият бриз беше прогонил досадните насекоми. На далечния бряг се виждаха сини хълмове, а зад тях неясните очертания на планините се губеха в облаците.