Колелото на мрака
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: Пендергаст #5
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колелото на мрака». Краткое содержание книги:
Полумъртъв алпинист, по чудо оцелял след невъзможен преход през най-страшните хималайски зъбери, намира спасение в манастира. И скоро след това изчезва. А заедно с него изчезва и тайнствената реликва. Агентът от ФБР Алойзиъс Пендъргаст открива беглеца, но късно — някой го е изпреварил и алпинистът е жестоко и яростно убит. Реликвата липсва.
Луксозен презокеански кораб прави първия си круиз в Северния Атлантик. Но вместо безкраен празник, на потъналите в блясък, разкош и грях палуби се развихря психеделична игра с живота на четири хиляди души, а самият Пендъргаст се изправя пред най-страшното битка със злото, скрито в самия него. Ще бъде ли смазан от Колелото на Мрака?
„Преведи ме през всички страдания — казва древната молитва. — Само по тази пътека мога да превърна злото в добро.“
Тя се огледа отново и хвърли поглед на часовника си. Почти един след полунощ. Къде се беше дянала Вила? Беше отишла да купи батерии за камерата си най-малко преди половин час. Може би дори преди повече време.
Вила бе тази, която толкова се бе развълнувала, че среща Браддок Уайли, филмовият актьор. Най-съществената част на круиза — и една от причините те да се запишат — беше обещанието за средокеанска премиера на последния филм на ужасите с участието на Уайли. Беше предвидена за десет часа, но Браддок Уайли, или поне така се говореше, страдаше от морска болест, дължаща се на лошото време.
Тя сканира тълпата отново, но не съзря Вила. Е, ако не се появеше скоро, щеше да се наложи Бети сама да се срещне с Уайли. Измъкна едно огледалце от чантата си, огледа лицето си, докосна ъгълчетата на устните си с кърпичка, затвори го и го пъхна обратно.
Внезапно раздвижване в най-външната редица на групата й подсказа, че чакането не е било напразно. Беше се появил самият Браддок Уайли — елегантен в морскосиния си блейзър, шал и кремави панталони — който влезе във фоайето с няколко офицера от екипажа. Той съвсем не изглеждаше болен.
Още щом видя групата жени, грейна в усмивка и се приближи:
— Добър вечер, дами! — поздрави ги той и бръкна в блейзъра си за химикалка, когато хихикащите, изчервени от вълнение жени, започнаха да протягат програмите си към него. Уайли си проби път през тълпата, разменяйки по някоя дума с всяка, подписваше програми и позираше за снимки. На живо беше дори по-красив, отколкото на сребристия екран. Бети се поколеба, надявайки се сестра й да се появи в последния момент — но точно тогава Уайли застана пред нея.
— Последна, но не на последно място — каза той с намигване, обхвана ръката й с двете си ръце и я стисна топло. — Казаха ми, че имало прекрасно изглеждащи жени на борда, но аз не вярвах: до този момент.
— Хайде, хайде, мистър Уайли — каза Бети с дръзка усмивка. — Не говорите сериозно. Имам шест внучета, знаете ли?
Очите му се разшириха от изненада.
— Шест внучета? Кой би предположил? — Филмовата звезда й намигна отново.
Бети Джондрау не намери какво да отговори. Изчерви се до корена на косите си за първи път от половин век насам, изпитвайки онова възхитително усещане да е с пламнали бузи, непорочна и смутена ученичка като тогава, когато държеше ръката на капитана на футболния отбор.
Бети вдигна програмата и видя написаното: „На любимата ми баба пушачка — с любов и целувки, Брад Уайли“.
Ръцете й се разтрепериха. Това трябваше да е един от най-върховните моменти в живота й. Почакай само Вила да види това посвещение.
Уайли се беше отдалечил и сега театралното фоайе започна да се пълни с нагиздени момичета. Бети дойде на себе си; по-добре да намереше две хубави места, и то бързо. Вила може и да беше изпуснала Браддок, но все още имаше време да види премиерата.
Тя показа запазения си билет на разпоредителя, влезе вътре и откри идеалното място, точно отпред, като запази съседната седалка с чантичката си. Театър „Белгрейвия“ бе изключително впечатляващо място, което заемаше повечето от носовите части от Палуба 2 до Палуба 5, много тъмно, с изискано синьо и кехлибарено неоново осветление, плюш, удобни седалки, широка сцена и дълбоки балкони. Скоро, въпреки капацитета си от петстотин места и късния час, салонът се напълни. Миг след намаляването на осветлението Брад Уайли се появи пред завесата, усмихнат в светлината на прожекторите. Той каза няколко думи за филма; разказа няколко забавни истории от процеса на заснемане; благодари на различни продуценти, актьори, сценаристи, на директора, на експерта по специални ефекти; изпрати въздушна целувка към публиката; и си тръгна. Когато ръкоплясканията изпълниха залата, логото на филмова компания „Туенти сенчъри фокс“ бе прожектирано върху завесата и това бе знак за дръпването й.
Публиката зяпна. Бети Джондрау сложи ръка пред устата си. Точно пред екрана се появи един невероятно реалистичен манекен на мъртва, осветена от прожектора жена, от която капеше кръв. Тишината се разчупи, хората зашепнаха възбудено при тази неочаквана част от драма, която сигурно бе специално аранжирана за премиерата. Манекенът бе скрит зад завесата, за да шокира зрителите. Но бе забележително реалистичен.