Оливия Джаулс и развинтеното въображение
- Автор: Филдинг Хелен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Оливия Джаулс и развинтеното въображение». Краткое содержание книги:
Дали подозренията на Оливия са поне понякога основателни, или са само плод на развинтеното й въображение? Хелън Филдинг ще даде отговор по свойствения си крайно забавен и остроумен начин, превръщайки Оливия Джаулс в една още по-щура и неуправляема Бриджет Джоунс.
— Това е крайно невъзпитано. Нали знаеш, че лесно можех да се изправя и просто да закрещя.
— Щеше да е твърде късно и никога нямаше да те открият. Какво, по дяволите, е това?
Взираше се в иглата.
— Игла за шапки. Стар номер на майка ми за защита срещу сексуални насилници.
Той замига, после се изсмя.
— Игла за шапки. Е, това е върхът.
— Вече ти се иска да не беше вадил оръжието, нали?
Сивите очи потвърдиха думите й. Ха-ха, помисли тя.
— Млъкни и говори — отсече той. — Какво правиш тук?
— И аз бих искала да знам. Алфонсо ме отвлече.
— Знам това. Но какво търсиш на Попаян? За кого работиш?
— Казах ти. Аз съм журналистка на свободна практика.
— Хайде де, модна журналистка на свободна практика, която…
— Не съм журналистка по модата.
— Е, по парфюмите, все тая. Журналистка по парфюмите, която е лингвистка?
— В нашата страна — негодуващо се извиси тя — разбираме колко е важно да се говорят чужди езици. Ние признаваме съществуването и на други нации. Обичаме да можем да общуваме с тях, а не само да говорим на висок глас.
— Какви езици знаеш? Дрънкарски? Бръщолевски? Езикът на любовта?
Тя се изкикоти, напук на себе си.
— Хайде, Мортън, спри да въртиш тоя пищов. Не мисля, че шефът ти ще е особено доволен, ако разбере, че си напъхал дулото в гърлото ми.
— Това да не те тревожи.
— Не говоря за себе си. Какво правеше в онзи тунел?
— Какъв тунел?
— Я не ми ги пробутвай тия. Защо уби Дуейн? Един невинен хипи, как можа?
Той я загледа опасно.
— Защо следиш Ферамо?
— Защо ти следиш мен! Не си много умел в прикриването на следите си. Оная фалшива брада, която развяваше в „Стандарт“, беше от най-лошите, които съм виждала през живота си. А решението ти да подхвърлиш торба с долнопробен кокаин в стаята ми в Тегусигалпа хич не се връзваше с милите очи, които ми правеше пет минути преди това.
— Ти спираш ли някога да говориш? Попитах те защо следиш Ферамо.
— Ревнуваш ли?
Той се изсмя късо и невярващо.
— Да ревнувам? Теб?
— О, извинявай. Бях забравила. Мислех, че може да си ме целунал, защото ме харесваш. Бях забравила, че си цинично двулично копеле.
— Трябва да се махнеш оттук. Дойдох да те предупредя. Нагазваш в много дълбоки води.
Погледна го от горе на долу.
— Ако не възразяваш, това е все едно хърбелът да се присмее на щърбел.
Той поклати глава.
— Както казах, добре говориш глупашки. Слушай. Ти си добро английско момиче. Прибирай се у дома. Не се бъркай в неща, които не разбираш. Вдигай си задника оттук.
— Как?
— Оливияаааааа!
Обърна се да погледне зад гърба си. Ферамо я викаше от плиткото, тичаше към нея, водата стигаше до кръста му.
— Почакай ме — изкрещя той. — Идвам.
Обърна се отново към Мортън Си, но от него бяха останали само мехурчета.
Ферамо се приближи до сала с точността на акула с мощен свободен стил и атлетично се изтегли на него. Беше във форма и напълно триъгълен. Чистата му маслинена кожа и фините черти бяха страхотни на фона на синята вода. Валят мъже, помисли си тя. Искаше й се Мортън да не беше изчезнал, за да има по един от всяка страна на сала — един мургав и един рус, и двамата страхотни на фона на синята вода, та да избере по-хубавия.
— Оливия, изглеждаш прекрасно — сериозно рече Ферамо. — Прекрасно.
Синята вода очевидно се отразяваше добре и на нея.
— Ще се обадя за лодка и няколко хавлии — продължи той и извади водоустойчива радиостанция от джоба си. След няколко минути до сала се приближи скутер. Зализан младеж с латински черти, по плувки, изключи двигателя, подаде им пухкави хавлии и помогна на Оливия да се качи на борда.
— Благодаря, Хесус — обърна се към него Ферамо и пое кормилото, при което Хесус отиде в задната част на лодката и просто стъпи отвън през парапета и остана прав сякаш се канеше да тръгне по водата.
Ферамо се обърна да се увери, че е седнала сигурно на седалката за пътници, и с лекота подкара скутера в широк завой през средата на залива и около носа.
— Съжалявам, че те оставих сама през целия ден — заговори той.
— О, не се притеснявай. И аз спах до късно. Имаше ли махмурлук?
Когато той заговори, тя се опита да въздейства на настроението му, като търсеше нещо, с което да го манипулира, та да се измъкне.
— Не, нямах — тросна й се той. — Чувствах се като отровен. Стомахът ми гореше, сякаш бях с вътрешности на горила и като че ли в черепа ми беше забита метална скоба.
— Ъъъ, Пиер, на това докторите му викат махмурлук.
— Не ставай смешна. Не може да бъде.