Оливия Джаулс и развинтеното въображение

Отвъд вълнолома имаше дълъг, изложен на вятъра плаж, плискан от белоглави вълни. На двеста метра в морето имаше закотвена лодка, която подскачаше нагоре-надолу. В задната й част се изправи гмуркач и скочи във водата, последван от още трима. Тя се гмурна отново и заплува към тях. Когато изплува на повърхността, последният от четиримата беше започнал спускането си. Реши, че известно време ще отсъстват, заплува към вълнолома и с изненада видя, като погледна назад, че и четиримата бяха изплували близо до брега. Чакаха във водата в позната поза, като тюлени. После единият започна бързо да плува към една вълна и се качи на дъска. Сърфисти! Наблюдаваше като омагьосана как следват вълната от образуването й, движеха се на зигзаг от вътрешната й страна. Излязоха на сушата, смееха се заедно и се отправиха към вълнолома. Изведнъж един от тях извика и посочи към нея.

Оливия се гмурна на около три метра и заплува към бетонния вълнолом. Дробовете й се пръскаха, но продължи, докато не заобиколи вълнолома, после изплува и жадно пое въздух. Сърфистите не се виждаха никъде. Гмурна се отново и заплува обратно към курорта, докато водата не стана по-спокойна, топла и синя и отново се намираше над пясъчно дъно под прикритието на залива.

Изплува с облекчение и се обърна по гръб, като се опитваше да нормализира дишането си. Малко пред нея плуваше сал. Добра се бавно до него, изтегли се нагоре и седна на изкуственото му покритие.

Салът беше хладен. Покритието му беше синьо, също като на саловете в басейна на хотел „Стандарт“ в Л.А. Тя се изтегна, възстанови дишането си и погледна към небето, където луната вече се виждаше. Отпусна се, чувстваше слънцето по кожата си, салът лекичко се издигаше и спускаше по вълните, водата кротко се плискаше в ръбовете му.

Беше събудена грубо от бленуването си. Една ръка твърдо запуши устата й. Инстинктивно изтегли иглата за шапки от бикините си и я заби дълбоко в ръката, която шокирано подскочи и я отпусна достатъчно дълго, за да се освободи.

— Не мърдай — позна гласа.

— Мортън, какво ти става? Да не си гледал прекалено много телевизия?

Обърна се и за първи път в живота си се озова очи в очи с дулото на пистолет. Беше доста странно. Чудила се бе какво ли е и в крайна сметка се оказа странно усещане за невероятност. Това я накара да си помисли: Също като на кино, нещо както когато видиш красива гледка и си казваш, че прилича на пощенска картичка.

— Какво имаше на онази игла?

Сивите очи бяха ледени, зли. Опираше се на сала с един лакът, като все още я държеше на прицел.

— Това нещо никога няма да гръмне — рече тя. — Било е във водата.

— Легни по очи. Точно така. А сега се наклони напред. Та какво имаше в проклетата спринцовка?

Беше уплашен. Личеше по очите му.

— Мортън — твърдо заяви тя, — това е игла за шапки. Пътувам сама. Ти ме изплаши. Сега ме плашиш още повече. Махни пистолета.

— Дай ми иглата.

— Не. Дай ми пистолета.

Заби грубо дулото във врата й и грабна иглата с другата си ръка.