Оливия Джаулс и развинтеното въображение
- Автор: Филдинг Хелен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Оливия Джаулс и развинтеното въображение». Краткое содержание книги:
Дали подозренията на Оливия са поне понякога основателни, или са само плод на развинтеното й въображение? Хелън Филдинг ще даде отговор по свойствения си крайно забавен и остроумен начин, превръщайки Оливия Джаулс в една още по-щура и неуправляема Бриджет Джоунс.
След като в продължение на още двайсет минути слуша несекващи хвалебствия, започна да мисли, че ролята на Ферамо в Ал Кайда е да отегчава жертвите си до смърт. Наблюдаваше едва отварящите се клепачи, както майка гледа дете, опитваща се да прецени дали е дошъл моментът, когато може безопасно да го пренесе в креватчето му.
— Да се върнем вътре — прошепна тя и му помогна да се настани на ниския диван, където той се отпусна тежко, забил брадичка в гърдите си. Сдържаща дъха си и неубедена дали наистина ще се осмели да го направи, тя изрита сандалите си и отиде на пръсти до писалището с лаптопа. Отвори го, натисна един клавиш да види дали е само заспал като собственика си. По дяволите. Беше изключен. Ако го включеше, щеше да издаде звук: акорд или, пази Боже, крякане.
Оливия се смръзна, когато Ферамо изпусна гръмовита въздишка, промени позата си и облиза връхчетата на устните си като гущер.
Изчака дишането му отново да се успокои и реши да рискува. Натисна бутона за включване и се подготви да кашля. Чу се леко бръмчене, после, преди да успее да се изкашля, женски глас от компютъра изрече: Ъх-ох.
Ферамо отвори очи и седна като на пружина. Оливия грабна бутилка с вода и забърза към него.
— Ъх-ох — рече тя, — ъх-ох, утре ще имаш тежък махмурлук, ако не пийнеш малко вода.
Поднесе бутилката към устните му. Той поклати глава и я отблъсна.
— Добре, но не обвинявай мен, ако сутринта те цепи главата — рече тя и се върна при компютъра. — Трябва да изпиеш поне литър вода и да глътнеш аспирин.
Продължаваше да мърмори приспивно, докато сядаше пред компютъра и проверяваше десктопа, насилвайки се да запази хладнокръвие. Нямаше нищо освен обичайните икони и приложения. Погледна през рамо. Ферамо спеше дълбоко. Кликна върху AOL, после влезе в „Любимци“.
Кликна първите две:
Хидрозаваряване: за заваряване под вода.
Евтини ножички за подстригване на косми в носа и нокти.
— Оливия! — Тя подскочи буквално на пет сантиметра от стола. — Какво правиш?
Спокойно, спокойно, не забравяй, че е на почти четири бутилки вино.
— Опитвам се да проверя пощата си — отвърна тя, без да вдига поглед, като продължаваше да работи. — Връзката ти кабелна ли е, или се свързваш чрез телефона?
— Махни се оттам.
— Не и ако ще трябва да те гледам как спиш — опита да се престори на обидена тя.
— Оливия! — отново звучеше страховито.
— Ох, добре де, почакай само да го изключа — бързо отвърна тя и излезе от AOL, като го чу да става на крака. Наложи си невинно изражение и се обърна да го погледне, но той се бе запътил към банята. Тя се стрелна през стаята, отвори шкафа и видя няколко видеокасети, някои с надписани на ръка етикети: „Лорънс Арабски“, „Академични награди 2003“, „Академията по страст на госпожица Уотсън“, „Сценична слава в областта на залива“.
— Какво правиш?
— Търся минибара.
— Няма минибар. Това не е хотел.
— А аз мислех, че е хотел.
— Май е време да се връщаш в стаята си.
Приличаше на човек, който тъкмо започва да осъзнава колко е пиян. Дрехите му бяха смачкани, очите — кръвясали.
— Прав си. Много съм уморена — с усмивка рече тя. — Благодаря за прекрасната вечеря.
Но той препускаше из стаята, търсеше нещо и само й махна за довиждане.
Представляваше руина на достолепния, секващ дъха мъж, който толкова я впечатли в хотела в Маями. Пиячката е сатанинска пикоч — помисли тя, когато се прибра в стаята си. Интересно колко ли време ще е нужно, за да открият към Ал Кайда клуб на анонимните алкохолици?
37.
Прекара гадна безсънна нощ. Не беше яла нищо след парчето кейк на госпожица Рути преди дванайсет часа, а напук на лукса на стаята, вътре нямаше минибар, нямаше тоблерон, нямаше кутийка с кашу, нямаше огромен пакет с бонбони. Въртеше глава върху калъфката на възглавницата, която усещаше като изтъкана от най-фин египетски памук отпреди три хиляди години, но нищо не помагаше.
В пет сутринта седна и се плесна по челото. Пещери! Ал Кайда живееше в пещери в Тора Бора! Ферамо вероятно криеше Осама бин Ладен и Саддам Хюсеин в пещера под Суакин. Вероятно и в момента се сбъдваше мокрият сън на Доналд Ръмсфелд за оръжия за масово унищожение в пещера точно под краката й, обозначени със „Собственост на С. Хюсеин: ще експлодира след 45 минути“.
Най-сетне, когато зората започна да разрежда мрака на изток, тя потъна в объркани сънища: обезглавени тела във водолазни костюми, главата на Осама бин Ладен, падаща в океана заедно с тюрбана и говореща нещо за петнайсетлитрови резервоари, предимствата на неопреновите водолазни костюми, датските акваланги и австралийските тежести.