Скритата империя
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скритата империя». Краткое содержание книги:
Когато ксеноархеолозите откриват кликиски метод, който може да превръща газови гиганти в нови животворни слънца, хората незабавно изпитват новата технология. Резултатът е катастрофален, защото привидно необитаемите газови гиганти са родни светове на друг извънземен вид — безкрайно могъщите хидроги. Тези същества пращат армади от големи колкото градове бойни кораби с една-единствена цел: да унищожат и последния човек в галактиката.
Гордите светове на човечеството не разбират жестоките реалности на галактиката и сега са изправени пред собствената си гибел.
Като се имаше предвид бавното придвижване и огромните разстояния, човешката раса нямаше опит в мащабни между планетни бойни действия. През цялата си кариера генералът бе усещал, че вътрешният му часовник настоява да приведе силите си във форма, да се подготви за всякакви кризи, макар че беше изгубил надежда навреме да преодолее политиката и бюрокрацията.
Мнозина от най-влиятелните командири в ЗВС бяха спорили за функциите на армията в ханзейските светове. Бяха се карали дори за подходящите имена на военните чинове. Засипваха Ланиан с досадни докладни и аргументи за това дали чинът му като командващ трябва да е „адмирал“ или „генерал“ — смехотворно пилеене на време. Накрая той бе наказал привържениците и на двете позиции, беше намалил заплатите им и ги беше разжалвал. Ако се наложеше, щеше да ги върне в академията като кадети, за да опреснят спомените си за истинската роля на земните въоръжени сили. Обяви се за генерал и нарече своите заместник-командири — командващите отделни квадранти — адмирали.
Като командващ, Ланиан разширяваше възможностите на ЗВС и постоянно следеше дислокацията на флота си. Вечер в дома си проучваше разположението на огневата си мощ. ЗВС бе потушавал локални бунтове и се беше справял с пирати като Ранд Соренгаард, но той знаеше, че винаги трябва да е нащрек.
Генералът разгледа замръзналата бойна сцена в космоса, многобройните кораби, готови да се нахвърлят едни върху други като две глутници вълци.
— Започни бойни действия.
Притисна се към стената. Светлинките във въздуха оживяха.
Илдирийските бойни кораби откриха огън и отвориха свободни участъци сред силите на ЗВС. Теранските ремори се пръснаха и започнаха язерна атака от всички страни. Съдовете от слънчевия флот взеха много жертви, като останаха в неизменни фаланги като римски войници, но ЗВС отвърна на удара с индивидуална и непредвидима тактика.
Бяха унищожавани кораб след кораб, в космоса летяха останки и образуваха навигационни опасности, които бойната симулация включваше в играта. Гравитационните кладенци на планетите от системата на Ирека също усложняваха положението.
— Увеличи скоростта на симулацията. Три пъти.
Конфликтът се превърна в стършелово гнездо, светкавично профучаващи кораби, които се унищожаваха един друг. Отделните движения бяха прекалено бързи, за да ги следи, но схващаше общата картина.
Накрая стрелбата престана. Космическото бойно поле се превърна в гробище от разбити кораби и тлеещи корпуси, които летяха като изкуствени метеорити. Генералът разгледа останките, като обмисляше кои части от сражението да повтори и анализира.
Видя, че са унищожени всички кораби и от двете страни, и се намръщи.
— Поне не ни победиха — гласно каза той и приключи симулацията.
Беше длъжен да взима предвид всички възможности и да е готов с отговори, в случай че се наложи. Каквото и да говореха дипломатите и политиците, Ланиан бе убеден, че Илдирийската империя някой ден ще е най-големият враг на човечеството.
В края на краищата, никой земен изследовател не беше срещал друга извънземна заплаха.
34.
Рос Тамблин
Докато се носеше в облаците откъм нощната страна на Голген, Рос Тамблин установи, че Синята небесна мина е прекалено тиха за сън. Той обиколи палубите и провери всички системи. Тук бе вложил живота си, репутацията си и наследството, което беше измъкнал преди баща му да се откаже от него.
Преди да излезе под хапещия вятър, Рос си облече топли дрехи, уви на врата си кланов шал и намъкна яке с много джобове. Сложи си качулката, пъхна ръце в дебелите ръкавици и отиде да вземе глътка свеж въздух на хиляди километри над невидимата повърхност на газовия гигант.
Мина през херметичната врата, която го изведе на личната му наблюдателна палуба. Обичаше откраднатите мигове, през които се любуваше на млечнобелия океан от облаци и се наслаждаваше на брулещия лицето му вятър.
Повечето бели гълъби бяха накацали на прътовете си за през нощта. Гукаха — в тази атмосфера се чуваше нещо като бълбукане на мехури под вода. Няколко птици разпериха криле и се понесоха по вятъра. Инстинктът ги караше да търсят насекоми, ала на стерилния Голген нямаше да намерят друга храна, освен тази, която им даваше Рос Тамблин.