![Просто шеметен фарс [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/5/0/2/1/prosto-shemeten-fars-bg-download.jpg)
Просто шеметен фарс [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Шекли Роберт
- Серия: Аззи #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Просто шеметен фарс [bg]». Краткое содержание книги:
Аззи се спусна пред къщата на Аретино и намери поета навън. Беше по риза и се опитваше да барикадира къщата си с чували пясък. Личеше си от пръв поглед, че няма смисъл. Аретино си заряза инструментите и последва Аззи в къщата, увесил нос.
На втория етаж намериха суха стая. Без да губи време, Аззи попита:
— Къде са пилигримите в момента?
— Все още са в странноприемницата.
Сега Аззи трябваше да промени всичките си планове, да събере златните светилници и да се увери, че са били върнати в замъка на Фатус в Лимбо. После трябваше да разкара пилигримите от Венеция. Ала не виждаше никаква причина да обяснява всичко това на Аретино точно сега. И той щеше да разбере заедно с останалите, че церемонията се отлага.
— Ще трябва да изведем пилигримите от Венеция — рече Аззи на Аретино. — Този град изглежда обречен — оттук наводнения, оттам монголи… Достоверен източник ми съобщи, че предстоят промени във времевата линия, по която тече последователността на събитията в световната история.
— Промяна ли? Какво искате да кажете?
— Светът преде времева линия и по нея възникват различни събития. Така, както вървят сега нещата, изглежда, Венеция ще бъде разрушена. Но този резултат е неприемлив за Ананке, тъй че времевата линия на Венеция ще бъде разцепена точно преди онзи момент, в който подхванах цялото това начинание със златните светилници. Полученото разклонение ще стане новата основна времева линия. А пък тази линия, на която се намираме в момента, ще бъде запратена в Лимбо.
— И какво ще значи това?
— Лимбовската версия на Венеция ще живее не повече от седмица — от момента, в който за първи път те помолих да напишеш пиеса, до момента, определен за тази вечер в полунощ — тогава ще пристигнат монголите, а водите ще залеят стените. Ала животът й ще трае една седмица само в известен смисъл — тази седмица непрекъснато ще се повтаря и веднага щом стигне края си, ще започва пак. Жителите на Лимбо версията на Венеция ще живеят вечно в една и съща седмица, която неизменно ще завършва в обреченост и разруха.
— Ами ако изведем пилигримите от Венеция?
— Ако ги изведем преди полунощ, те ще продължат да живеят, както са си живели, все едно всичко това никога не им се е случвало. Ще бъдат върнати в момента точно преди да ме срещнат.
— Ще имат ли някакъв спомен за случилото се?
Аззи поклати глава.
— Само ти ще го помниш, Пиетро. Опитвам се да подредя така нещата, че да можеш да напишеш своята пиеса въз основа на нашето начинание.
— Разбирам — рече Аретино. — Е, всичко това ми идва малко неочаквано… Не знам дали ще им хареса.
— Няма защо да им харесва — вдигна Аззи рамене. — Просто трябва да го направят. Или да си понесат последствията, ако не са съгласни.
— Ще се опитам да ги накарам да го разберат.
— Направи го, най-прекрасни ми Пиетро. Ще се срещнем пред църквата.
— Къде отивате?
— Имам и една друга идея — присви вежди Аззи, — дето може и да спаси цялата работа.
ГЛАВА 2
Аззи бързо премина през Птолемеевата система от кристални сфери и звезди, прикрепени към неизменните си орбити. Гледката на звездите, методично обикалящи по орбитите си, и неподвижно фиксираните равнини на съществуване, винаги го ободряваше. Забърза и накрая стигна Портата за гости, през която се влизаше в Рая. Това е единственият вход, който би трябвало да използват външните посетители, и всеки, човек или дявол, който се опита да влезе през някой от ангелските входове, го заплашва тежка глоба.
Портата за гости наистина си беше порта — бронзова порта с мраморни основи, трийсет метра висока. До нея се стигаше, като се премине през гъмжило от рунтави бели облачета, а във въздуха се носеха ангелски гласчета, пеещи алилуя. Пред портата имаше маса и стол от махагон, а на стола седеше застаряващ, доста плешив мъж с дълга бяла брада, увит в бял сатенен чаршаф. На гърдите му бе закачена табелка с име: „СВ. ЗАХАРИЙ, НА ВАШИТЕ УСЛУГИ. СВЕЩЕН ВИ ДЕН.“ Аззи не го познаваше. Обикновено стоварваха тия задължения на по-маловажните светии.
— С какво мога да ви бъда полезен? — усмихна му се Захарий.
— Трябва да се срещна с архангел Михаил.
— Той очаква ли ви? Има ли ви в списъка на посетителите?
— Съмнявам се. Изобщо не знае, че ще идвам.
— В такъв случай, драги ми господине, много се страхувам, че…