![Просто шеметен фарс [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/5/0/2/1/prosto-shemeten-fars-bg-download.jpg)
Просто шеметен фарс [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Шекли Роберт
- Серия: Аззи #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Просто шеметен фарс [bg]». Краткое содержание книги:
— Действителността пък какво общо има с цялата работа?
— Чуй ме сега добре, драги ми младежо. Действителността е сфера от твърдо Вещество, изградена от най-различни субстанции, подредени на слоеве. Там, където един слой опира о друг, съществува потенциална слаба линия, също както на Земята. Аномалиите са онези неща, които, щом избухнат, изпращат шокови вълни по тези повърхнини. Като си използвал вълшебните коне така неграмотно, си създал точно такава бомба аномалия. Само че се случиха и разни други аномалийки. Например фактът, че старите богове успяха да избягат — та това си беше явление толкоз невъзможно, че разклати цялата Вселена!
И точно горката Венеция носи товара на космическото бедствие, дето си го забъркал ти! Тоя град е имал лошия късмет да бъде фокус на събитията и твоите действия са поставили неговата реалност под напрежение! Наводненията, монголското нашествие и чумата, която скоро ще го сполети, изобщо не са част от основната линия на венецианската история! Всъщност изобщо не е предвидено да се случат! Те са потенциални странични явления с много малки, почти несъществуващи шансове да бъдат активирани, ако нещата си вървяха нормално! Само че благодарение на тебе те бяха активирани и така цялата писмена история от онова време нататък е под заплахата от унищожение!
— Как така и бъдещето може да е заплашено от унищожение? — удиви се Аззи.
— Бъдещето трябва да го смяташ за нещо, което вече се е случило и което заплашва да се случи пак и да изтрие всичко, случило се преди. И точно това трябва да избегнем на всяка цена!
— Много работи, много нещо ще рухне — обади се Ананке. — Но първо трябва да отпратиш тия твои пилигрими да си вървят вкъщи.
Аззи трябваше да се задоволи с това. Но някъде дълбоко в ума му под морето от безпокойство се завихри малък водовъртеж. Ананке беше казала, че действията му не са в съответствие с реалността. Но какво ли беше реалността освен равновесието, договореността между Добро и Зло? Ако можеше да накара Михаил да промени тая договореност в тяхна обща полза… Само че първо трябваше да си нагледа пилигримите.
ЧАСТ ДЕСЕТА
ГЛАВА 1
Аззи напусна Палата на Справедливостта, подбил опашка. В ъгълчетата на кафявите му очи проблясваше подозрителна влага. Опитваше се да свикне с мисълта, че неговата пиеса, неговата велика неморална драма, която щеше да смае всички светове, никога нямаше да бъде осъществена. Легендата — легендата на легендите, легендата за златните светилници — никога нямаше да бъде довършена. Пряката и недвусмислена заповед на Самата Ананке го задължаваше да прекъсне своите актьори по средата на действието.
Трябваше да има някакъв начин да заобиколи тази заповед. Той мрачно свърна към енергостанцията до Палата на Справедливостта и зареди заклинанието си за пътуване. Сред закусвалните наблизо откри специализиран щанд за пакетирани демонски храни и си купи един плик котешки глави по дяволски с чудесен червен съсирен сос. Трябваше да му се намира нещо за хапване за из път, докато пътува обратно към Земята. После задейства заклинанието и изведнъж се понесе сред вихъра на прозрачните воали, от които на вид е направено духовното пространство.
Докато летеше, предъвкваше котешки глави и трескаво мислеше. Въпреки върховните си усилия в трансцеденталната казуистика не виждаше никакъв начин да заобиколи нареждането на Ананке, без тя рано или късно да открие това и тогава какво щеше да му се стовари на главата… Пък и Ананке не беше единствената, от която трябваше да се страхува. Съществуваше и фактът, че е нарушил космическото равновесие, като е прекалил с количеството вълшебни коне. Ако упорстваше, равновесието можеше съвсем да се разпадне. Цялата подредба на нещата щеше да хвръкне във въздуха — всичко създадено и съществуващо щеше да бъде погълнато от белия пламък на саморазрушението. Ако това станеше, самият Космос можеше да колабира. Или поне законите на разума щяха да се преобърнат с главата надолу.
Скоро той отново се носеше над Венеция. От въздуха градът представляваше печална гледка. Покачващите се води вече бяха погълнали някои от по-ниските външни острови. Ветровете бяха стихнали, но водата толкова се бе надигнала, че площад Сан Марко вече тънеше под три метра вода. По-старите и по-паянтови сгради вече почваха да се рушат — противните вълни на прилива размиваха стария хоросан, който спояваше техните камъни и тухли.