Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Тази интересна и вълнуваща енциклопедия предлага цялостна и леснодостъпна информация за втората най-древна професия — шпионажа. Тя включва сведения за всички по-важни известни и неизвестни агенти, организации, случаи и операции на разузнаването от Адам и Ева до наши дни. Тук например за първи път ще научите подробности за дълбоко засекретени шпионски операции от Първата и Втората световни войни, от Карибската криза и войните в Близкия Изток… Поместени са статии за доскоро пренебрегваните жени шпиони, за шпионските машинации, интриги и противоречия в ЦРУ, КГБ, Мосад и т.н., за развитието и бъдещето на промишленото и научно-техническото разузнаване и за още много, много други любопитни и разтърсващи факти. Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите. Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа. Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Бентли е работила за съветското разузнаване под КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ Добро момиче. (Вж. ВЕНОНА.)
Берзин, Ян (1889–1939)
Началник на ГРУ — съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ — от 1924 до 1938 г. и фактически командващ армията на републиканците в Гражданската война в Испания.
Роден е в Латвия под името Петер Кюзис. През Първата световна война е мобилизиран в руската армия, но дезертира. Като участник в революционното движение е ранен, арестуван, хвърлен в затвора и изпратен на заточение в Сибир. Завръща се и участва в Октомврийската революция. По-късно работи в централния апарат на ЧК в Русия, а след това и в Латвия. Ревностен поддръжник на болшевишката партия и един от организаторите и лидерите на латвийската Червена армия (по-късно преименувана 15-а червена армия). През 1919 г. официално влиза в редиците на Червената армия и през 1921 г. участва в потушаването на бунта на руските моряци в Кронщат. Става известен по време на преследването и ликвидирането на моряци, които са се надигнали срещу диктатурата на Ленин.
През април 1921 г. Берзин е назначен за заместник-началник на ГРУ. Благодарение на неговата енергия и талант ГРУ се превръща във водеща разузнавателна организация, а самият той си спечелва репутацията на отличен разузнавателен специалист.
През 1935 г. — време на първите Сталинови чистки — Берзин е изпратен в Далечния изток с доверени сътрудници, за да отстрани или да ликвидира някои от тамошните служители на НКВД. През 1936 г. заминава за Мадрид, където под прикритието на военен съветник на републиканското правителство осъществява най-забележителните си вербовки на шпиони. В действителност Берзин е ръководител на републиканските сили по време на Гражданската война. За да бъде поддържано прикритието, заместниците му — ЙОСИФ УНШЛИХТ, а след това и СОЛОМОН УРИЦКИ — изпълняват задълженията му в Москва.
След завръщането си в Съветския съюз Берзин продължава работата си като началник на ГРУ. На 13 май 1939 г. той е арестуван, а на 29 юли е застрелян в мазето на хотел Метропол в Москва.
Берие, Никола-Рене (1703–1762)
Ръководител на френския шпионски апарат. По времето на крал Луи XV работи в полицията. Посвещава шпионската си дейност главно в защита на Жан Антоанет д’Етиол — маркиза Помпадур, любовница на краля. Берие открива черна стая (cabinet noir), в която агентите му отварят писмата, четат ги, набелязват съмнителните лица и места, след което запечатват пликовете отново и ги изпращат на получателя.
Берия, Лаврентий (1899–1953)
Ръководител на НКВД (Народен комисариат на вътрешните работи) и на други разузнавателни и полицейски ОРГАНИ в Съветския съюз от 1938 г. до екзекуцията му през 1953 г. Под негово ръководство е не само мощният апарат за държавна сигурност, но и мрежата от концентрационни лагери и глобалната вътрешна и външна шпионска мрежа. Берия дълго време е близък сътрудник на Сталин — още от Грузия, където му е поверено републиканското НКВД. Там се проявява като безмилостен полицай — изпраща на заточение хиляди невинни хора, много от които са убити. Скоро след назначаването му за ръководител на НКВД през декември 1938 г. е избран за кандидат-член (без право на глас) на политбюро. Берия е първият ръководител на тайната полиция, който е член на този висш политически орган. (По това време политбюро има 10 членове с пълно право на глас, включително Сталин и новоизбрания Никита Хрушчов.)
Предшественикът на Берия — НИКОЛАЙ ЕЖОВ (твърди се, че в определен момент е възнамерявал да арестува Берия), е арестуван по заповед на Берия и въдворен в психиатрична клиника. Малко по-късно се съобщава, че е намерен обесен на решетката на един от прозорците. Оцелелите от времето на ГЕНРИХ ЯГОДА, а също така мнозина и от периода на Ежов са екзекутирани от хората на Берия.
За Сталин Берия е идеалният таен полицай. За много други в Съветския съюз е чудовище — кръвопиец и развратник. Той редовно подбирал млади момичета дори от улицата, завеждал ги в кабинета си и ги изнасилвал. Заплахите за арест на членове от семействата са били достатъчни, за да накарат момичетата да се съгласяват и да страдат мълчаливо. Някои не са издържали на гаврите и са се самоубивали. Една от жертвите му е момиче, което по своя воля отива в кабинета му да моли милост за арестувания си брат. То е задържано няколко дни и изнасилвано многократно. Впоследствие Берия решава „да я задържи“ за своя съпруга. Промяната в семейното му положение не слага край на перверзиите му с момичета и служителки от НКВД — понякога в дома му, а друг път в кабинета му на ЛУБЯНКА.
