Warcross

Подминавам табела с името на главната улица. „Коприненият път“, пише на нея. Под списъците има редици от магазини и те също си имат неонови надписи. Някои продават нелегални стоки — главно дрога. Пред прозорците на други висят червени фенерчета — те предлагат виртуален секс. На вратите на други пък има видеоиконки — знак за виртуално воайорство на живо. Извръщам очи и забързвам крачка. Може да съм скрита зад черен костюм и лице с менящи се на случаен принцип черти, но това, че често идвам в този свят, не значи, че нищо тук не ме притеснява.

Сега изкарвам търсачка и въвеждам Пиратското свърталище — резултатите започват да се изнизват покрай мен. Светът около мен се замъглява и миг по-късно стоя на отсечка от улицата, където сградите отстъпват място на един кей. Край брега стърчи пиратски кораб, осветен с нанизи от червени фенери — накичен е чак до върха на мачтите, светлините им се отразяват във водата и хвърлят тънък воал от сияние.

Пиратското свърталище е едно от най-популярните места за събиране тук долу. Носът на кораба е украсен с разкошна дърворезба във вид на обърнат копирайт символ. „Информацията иска да бъде свободна“ — изричам безмълвно слогана на свърталището. Над мостчето, водещо към главната палуба, виси ален транспарант, а по него в момента се изнизва неспирна върволица от анонимни аватари.

Днес аленият транспарант съобщава, че вътре вървят залагания за игра на Warcross. Тия игри са ми твърде познати. Игри, провеждани без абсолютно никакви правила, точно на тях изнамирам и залавям комарджиите, дето ги е погнал законът. „Игрите на Черния кръст“ ги наричат всички на майтап. Мога само да си представя колко задлъжнели Warcross комарджии ще излязат оттам този път.

„Рен сигурно е дошъл тук затова“ — помислям си, щом тръгвам нагоре по мостчето.

На борда на кораба от тонколоните се носи електронно парче, изпиратствано от неиздаден албум на Франки Дина. В центъра на палубата стърчи стъклен цилиндър, върху който се върти постоянно обновяващ се списък с имена и цифри. Имената в този списък са прочути — министър-председатели, президенти, поп звезди… и срещу всяко от тях се предлага някаква сума в банкноти. Лотарията на убийствата. Хората залагат пари за личността, която биха искали да видят убита. Щом някоя от тях натрупа достатъчно джакпот, все някой убиец от Тъмните светове задължително ще се почувства мотивиран да убие въпросното лице и да го спечели.

Рядко се случва, разбира се. Но Пиратското свърталище е съществувало под една или друга форма почти откакто интернет съществува и горе-долу на всяко десетилетие се пада по едно убийство, което действително се случва. Всъщност един мразен от всички и навсякъде дипломат, оправдан по обвинение за изнасилване, умря преди няколко години в тайнствен инцидент с взривила се кола. Бях видяла името му начело в списъка на лотарията на убийствата седмица преди това да се случи.