Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Съжалявам — отвърна той и усети как погледът на събеседника му го изпепелява, — но ако това означава да се примиря с вашия човек, който ще се занимава с Връзки с обществеността, няма да стане.
„Изражението на генерала означава, че току-що съм се прострелял в крака“.
— Можем да поговорим по този въпрос — предложи Монтвейл.
— Да поговорим ли? — заекна Кастило. Не бе очаквал подобен отговор.
— Това означава, че ти ми предлагаш вариант, а аз преценявам дали да го приема.
— Обаждането ми отпреди малко, помните ли? Разговарях с началник-щаба си, майор Ричард Милър.
— Какво за него?
— Изтеглете господин Елсуърт от офиса ми и ще инструктирам майор Милър да ви каже какво и защо върша — при това бързо — всичко, което може, без да застрашава живота на когото и да било от екипа ми.
— Предполагам, че говорим за един и същи майор Милър?
— Моля?
— Синът на генерала, нали? Мъжът, чийто живот спасихте — като рискувахте и собствения си живот, и кариерата си — в Афганистан. Говорим за мъжа, когото госпожа Уилсън обвини, че ѝ правел неприлични предложения по време, когато е изпробвала вашите креватни умения? За същия ли майор Милър става въпрос?
— Да, господине. За същия майор Милър.
— Разбрахме се — одобри Монтвейл, надигна се от стола и подаде ръка на Чарли.
„Мили боже! Получи се прекалено бързо. Кога ли ще ми отреже главата?“
Монтвейл стисна здраво ръката на подполковника.
— Новите ни отношения ще бъдат значително по-приятни, отколкото предполагам, че ти предполагаш, че ще бъдат.
— Така е, господине — отвърна Чарли.
— Добре, защо заминаваш за Париж? — попита Монтвейл, след като се отпусна на стола.
„Вече се договорихме и постигнахме примирие. Аз ще спазя своята част“.
— Помолих посланик Лоримър, бащата на господин Лоримър, да ми даде пълномощно, с което да се погрижа за имотите на сина му в Париж и Уругвай. Искам да проверя дали в апартамента и имението няма някоя следа.
— И в Уругвай ли ще ходиш?
— Да, господине.
— Смяташ ли, че си достатъчно квалифициран за подобно нещо?
— Не, господине, не съм. Ще помоля представителите на ЦРУ в двете страни да ми помогнат.
— Защо си мислиш, че ще го направят?
— Защото вече съм работил с тях. Преди ми помогнаха.
Монтвейл кимна.
— Има ли още нещо, което трябва да знам?
— Имам още един източник на информация в Будапеща. Предпочитам да не го назовавам. Той ми даде списък с хората, замесени в скандала „Петрол срещу храни“, и ме накара да му обещая да не го давам нито на Агенцията, нито на друг. Ще отида да се срещна с него, за да ме освободи от обещанието.
— Ами ако не го направи?
— Ще трябва да намеря друг, който да ми предостави същия списък.
Монтвейл кимна и премина на друг въпрос.
— Какво стана с парите?
— Изтеглихме ги от Уругвай и първо ги прехвърлихме в сметката на агент от ФБР, която беше открил на Каймановите острови.
— Юнг ли? Онзи, който е бил с вас, когато са убили Лоримър ли?
— Да, господине. Изпратих го в Уругвай да прикрие следите ни.
— Той ще се справи ли?
— Струва ми се, че да, господине.
— Ще ти бъде от полза, ако остане на постоянна работа при теб — подхвърли посланикът. — Мислил ли си по този въпрос?
— Да, господине, мислих. Секретар Хол го уреди.
— Чудесно. Само че следващия път, когато изникне подобен въпрос, първо се обърни към мен.
„Той да не би да се опитва да разкара Мат Хол?“
— Слушам, господине.
— Каза, че са прехвърлени „първо“ в сметката на Юнг — продължи да го разпитва Монтвейл.
— След това, днес сутринта, ги прехвърлих в сметка на мое име в същата банка, „Лихтенщайнише Ландесбанк“.
— На твое име ли?
— На името на германец — другата ми самоличност, която понякога използвам. Прецених, че така ще бъде най-добре.
— Имаш ли доверие на хората от фирма „Госингер“? Те ще си мълчат ли? — попита Монтвейл.
— Да, господине — потвърди Кастило и чак тогава се усети. „Боже, той знае и за това. Освен това зададе въпроса на съвършено чист немски“.
Монтвейл превключи на английски:
— По дяволите, той е невероятен, нали генерале? — попита посланикът.