Главата на хана
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-0916-6
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Главата на хана». Краткое содержание книги:
- Мисли! Мисли! - подкани го Дукум. - За това най-много те бива! Какво си направил, с което може да си разгневил византийския патриарх. Фотий едва ли ще желае смъртта ти просто ей така. Ако знаем защо те преследва, по-лесно ще можем да те защитим и да заловим убийците му!
Но Климент не можеше да мисли. От корема му бавно се понесе спазъм, който се усили, стигна до гърдите му, след това до ръцете и краката му и ги разтресе силно. Главата му се люшна неконтролируемо, през лицето му премина гърч. Писарят се опита да се овладее, но усети как паниката го облива като вълна, как го поглъща и задушава, а той стои превит надве.
- Дишайте! Дишайте дълбоко! - Корсис се бе навел към господаря си и тихо нашепваше в ухото му.
Вкопчвайки се като в спасителна сламка в съвета на помощника си, Климент започна да си поема бавно дъх, отначало накъсано и бързо, след което по-бавно и дълбоко, докато неочаквано, точно както го бе връхлетяла, паниката изчезна. Остана само студената пот и натрапчивата мисъл, че е съвсем сам, че ще умре и никой няма да може да му помогне.
Климент вдигна поглед и пое чашата с неразредено вино, която му подаваше Дукум. Изпи я на един дъх и усет как силният алкохол отпуска нервите му, а стомахът му се връща на мястото си.
- Успокой се и мисли! - подкани го отново Дукум. - Ще те пазим така, че никой няма да може да те доближи. Не за първи път се случва Византия да ни праща убийци и не за първи път се случи да им видим сметката - кавханът се засмя. - Не ни подценявай, Клименте! Ще те опазим, без дори да разбереш. Както те опазихме след събитията в Сърбия. Тогава разгневи доста хора. Доста влиятелни при това!
Писарят премигна. Никой не му бе казал за това.
- Но ще ми трябва помощ! Затова мисли! Какво си направил, което е ядосало Фотий.
- Не се сещам за нищо, е което да съм си навлякъл гнева на патриарха. Дори някой от случаите, които съм разрешавал, да е бил свързан по някакъв начин с Византия, без да знам, едва ли е толкова значим, че да се налага да бъда убит.
- Ето, че си връщаш формата - вдигна наздравица в негова чест Дукум. - И какво следва от това?
- От това следва, че Фотий не харесва нещо, с което се занимавам в момента. Но каква връзка могат да имат убийствата и черепите чаши с Византия? - Климент спря пред прозореца и се загледа над града. - Нищо не разбирам. Но да видим. - Той вдигна ръце пред себе си и почна да отброява, свивайки пръсти. - Първият убит е бездомник, вторият - войник от казармите, третият - известен майстор на меча, четвъртият...
- Византийският пратеник - скочи на крака Дукум. - Ето ти и връзката!
- Дали?! - Климент гледаше скептично. - Какво може да има в убийството на Атанасий, което, ако се разкрие, да застраши Константинопол? Ще трябва да проверя случая още по-внимателно.
- Но това наистина е възможност! - писарят внезапно се оживи. - При разпитите, които проведох вчера, Дионисий, момчето, с което е прекарал нощта византиецът, преди да го убият, разказа как логотетът се хвалел, че скоро ще се издигне много нависоко и всички ще оценят това, което прави. Може би това е, което не иска да разбера Фотий?
- Карай нататък - подкани го Дукум. - Дотук се справи отлично. Да видим какво още ще ти хрумне.
- Добре - писарят се съсредоточи. - Следващата жертва е най-старият от Великия съвет. Не виждам какво в смъртта на Кормесий би могло да разтревожи византийците. - Дукум кимна. - Продължаваме нататък. Ако съм на прав път, ще има още двама убити. Единият може да съм аз, другият - вие и накрая ханът. Климент се замисли. - Не виждам как някое от тези убийства биха помогнали или разгневили Фотий. Дори напротив. Няма смисъл да покръства Борис и след това да го убива.
- Макар че някой се опита да го направи тази нощ - припомни му кавханът. - От това, което казваш, няма никакъв смисъл. Нещо друго е!
- Друго, да! - замисли се писарят и поднови обиколките си из стаята. - Друго, но какво? Да се върнем на Атанасий. Може би все пак той е причината за интереса на патриарха към мен. В какви отношения е с императора?
- Минават за добри приятели - каза бързо Дукум. - Но това нищо не значи. Всички византийци са хлъзгави и днес са с този, против когото са били до вчера. Все пак не съм чул между Атанасий и императора да е имало недоверие.
- Логотетът се е надявал да направи нещо, с което да се издигне още повече в очите на Михаил. Казал е на Дионисий, че очаква съвсем скоро да завърши успешно плана си и да се сдобие с много почести. Трябвало е само да открие или купи нещо. Момчето не беше сигурно.