Вечната маска на смъртта [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543650798
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Вечната маска на смъртта [bg]». Краткое содержание книги:
През останалата част от следобеда приготвяха момичетата. Съблякоха дрипите им и ги изгориха, после ги отведоха в банята, където ги изкъпаха по няколко пъти преди, по настояване на Клавдия, да им дадат да хапнат и пийнат нещо. Накрая майсторите приложиха изкуството си върху главите и лицата им. Клавдия настоя господарката да накара всички в „Домът на Изида“ да се закълнат, че ще пазят най-строго тайната под заплахата веднага да бъдат пратени в Тулиевата тъмница.
След като получи тържественото уверение на хората, че ще мълчат, тя седна в градината и подремна. Върна се Муран. Не беше имал проблем при наемането на мъжете. Освен това я викаха в „Магариците“. Чичо Полибий (тук Муран завъртя очи към небето) с помощта на безброй помагачи бил почистил всички следи от нощното нападение. Сега приготвял победно пиршество, на което срещу известно заплащане щял да разкаже на всички за „Голямата битка при «Магариците»“, където той, подобно на Хораций на моста, саморъчно обърнал в бягство легиони „изчадия на ада“. Муран още се смееше на кривенето на Полибий, когато дойде една прислужничка и им съобщи, че жените са готови.
Домина Агрипина ги беше събрала в покоите си, където Клавдия беше сигурна, че няма отвори за подслушване и шпиониране. Клавдия наистина се изненада от преобразяването на затворничките. Сега те бяха красиви млади жени, облечени в дрехи с цветовете на „Домът на Изида“, с широки пурпурни панделки, препасани стегнато през гърдите. Косите им бяха накъдрени, лицата гримирани, ноктите боядисани, а по китките и пръстите им подрънкваха блестящи украшения. Муран остави на пода торбата с камите и центурионските свирки, които бе заел от школата, а Клавдия обиколи момичетата, като ги питаше за имената им и искаше да й разкажат нещо за живота си.
Повечето бяха от римските коптори, обвинени в кражба или насилие. Но те са решителни и силни жени, заключи Клавдия, които няма да се дадат лесно. После седна зад една малка масичка и им разказа точно какво се е случило и какво е замислила. Когато свърши, нямаше възражения. Жените пошушукаха и размениха по някоя дума помежду си, после една от тях, която имаше червена коса и се бе нарекла Ливия, пристъпи напред.
— Господарке Клавдия, благодарим ти! Ти ни извади от онази адска дупка, но онова, което предлагаш, е опасно!…
— И Тулиевият затвор беше опасен! — рязко отвърна Клавдия.
— Приемаме! Ще имаме кама и свирка. Наблизо ще има скрити мъже, които ще ни пазят. Ние сме готови да поемем риска, но имаме някои въпроси. Какво ще стане с нас, ако планът се провали?
— Ще бъдете освободени, помилвани, ще получите по една монета и ще ви пуснат да си вървите по пътя.
— А ако успеем?
— Ще бъдете освободени, помилвани — Клавдия се засмя — и ще ви дадат малко повече монети! Никой няма да ви направи нищо лошо. Имате специалните уверения на императрицата.
Тези думи породиха одобрителен шепот сред другите.
— А ако умрем?
— Ако умрете, уверявам ви, че ще бъдете погребани с почести. Обаче ако не излезете на улицата тази и другите нощи, бъдете сигурни, че някоя жена ще загине от ръката на този убиец!
— А какво ще стане — безсрамно попита Ливия, — ако срещнем някого, когато харесаме?
— Вие решавате! — отговори Клавдия. — Каквото правите, си е ваша работа, но ви казвам да се пазите!
— Кого ще търсим? — извика една жена. — Имаш ли някакво описание?
Клавдия завъртя отрицателно глава.
— Но пак ще ви кажа — бъдете внимателни! Отваряйте си очите за нещо неочаквано. Например някой, който скита из Целийския квартал, облечен в хубави дрехи и който може би не е съвсем на място там! И най-вече мъж, облечен в униформа на императорски офицер, най-много внимавайте с такива!
— Аз винаги внимавам! — извика една отзад.
— И ако хванат този Поругател — Ливия обърна поглед към домина Агрипина, — може ли да останем тук?
— Ако притежавате нужните умения! — остро отговори тя. — Ако обещаете да се подчинявате на правилата в тази къща, защо не?
— И още нещо! — допълни Ливия. — Преди да изляза тази вечер на улицата, искам голяма чаша от най-доброто ви вино!
Клавдия се съгласи. Тя им съобщи, че след като веднъж напуснат тази стая, ще трябва да действат като нови членове на „Домът на Изида“. Не бива да казват на никого. Веднага, щом слънцето залезе, вече ще трябва да бродят по улиците.
— През цялата нощ ли? — попита една от жените.