Вечната маска на смъртта [bg]

— И какво ще направи Августата? — попита тя.

Елена скочи на крака и се наведе над нея:

— Клавдия, Августата няма да направи нищо! Аз не преговарям, нито пък правя сделки с крадци, разбойници и убийци! Аз ще открия или по-скоро ти ще откриеш тайната на гроба на галилееца. Никой друг! Нито синът ми, нито презвитер Силвестър, определено не и Харон. Имаш задача! Направи така, че да я изпълниш изцяло! А ти — тя протегна ръка към Бур, — ти ела с мен!

Следвана от помръкналия Бур, тя напусна залата.

Презвитер Силвестър продължи да гледа надолу. Клавдия отиде до вратата, затвори я и се върна.

— Безопасна ли е тази зала? — прошепна тя.

Силвестър леко се усмихна.

— Безопасна ли е?

— Би трябвало! — отвърна той. — Иначе Елена нямаше да се срещне с теб тук…

— Ако императрицата иска да поговори с Бур, аз пък искам да поговоря с теб, презвитер Силвестре! Онова, което не казах на Елена е, че Атий всъщност е подготвял писмо до теб, в което предлага да разкрие тайната на гроба на галилееца. Подозирам, че е искал сигурност, покровителство, възнаграждение, повишение… Не знам… Бил е убит, преди да напише писмото. Останала е само чернова. — Клавдия извади писмото от торбичката си и го подаде на Силвестър. — И така, презвитре — продължи тя, — защо е трябвало Атий да ти пише? Моля те, всички ние сме другари, Муран е твой охранител. Трябва да знаем истината!

— Истината ли? — изкриви лице Силвестър. — От онова, което ни каза по-рано, става ясно, че Валентиниан очевидно е жив и сега работи с Харон. Той знае къде е гробът на Петър и използва Харон, за да изнудва и заплашва Елена. Това означава също — тупна с крак Силвестър, — че Валентиниан е виновен за унищожаването на християнската общност край Ватиканския хълм. Той е извънредно опасен човек! Описанието, което ни даде Деций, е интересно, но дали важи и днес?

— Какво ще направи Валентиниан, ако Августата не приеме условията му?

— Едно от две неща — бързо отговори Силвестър, — или по-скоро едно от три. Първо, може да продаде тайната на някой друг. Някои високопоставени християни в Рим с радост ще купят мощите на първооснователя на нашата църква. Второ, от злоба може да унищожи гроба или просто да го изостави, за да изчезне споменът за него и това да бъде постоянен укор за нас, църквата на Рим.

— Трето?

— Ще плячкоса гроба и ще продаде онова, което е в него, на Лициний на изток. Да! — Силвестър потърка брадичката си. — Лициний с удоволствие би ни ухапал по този начин!