Вечната маска на смъртта [bg]

Те отидоха право в „Дома на Изида“, където господарката ги прие в личните си покои — скромно обзаведено помещение с кресла, столове и масички от полирано акациево дърво. Стените бяха боядисани в зелено с черни корнизи на горния и долния край, по които имаше рисунки на златни плодове. В другия ъгъл имаше две тежки ракли, както и плетени кошници от тръстика, пълни с документи. Домакинята сама подреди столовете и с жест покани посетителите си да седнат, после шумно позвъни с ръчния звънец и заповяда на един прислужник да донесе поднос със сладкиши с маково семе и стафиди, меденки и високи чаши, пълни с прекрасен на вкус сок от круши. Докато ядяха и пиеха, Клавдия с половин ухо слушаше нарежданията да не ги безпокоят, които господарката даваше на прислужниците зад вратата. Тя се върна, подаде кърпи на Клавдия и Муран, после седна в креслото си.

— Много малко хора влизат тук! — засмя се тя. — Това е моята съкровищница…

— Тук ли пазиш богатството си? — попита Клавдия.

— Част от него — отвърна домина Агрипина и се облегна в креслото. — За останалото се грижи банкерът Улпий.

Клавдия веднага се сети за Атий и се запита какъв ли напредък е постигнал Салуст.

— Е, добре — усмихна се престорено домакинята, — няма повече убийства, с какво мога да ви бъда от полза тогава?

Клавдия остави чашата си и с няколко немногословни изречения й обясни капана, който беше намислила. Разказа за посещенията си при Августата и в Тулиевата тъмница. След малко трябваше да пристигнат шест жени. Поиска от господарката на дома да ги изкъпе, почисти и облече, да ги нагизди, да гримира лицата им и да боядиса ноктите им. Първият въпрос на домакинята можеше да се очаква:

— Кой ще плати?

Клавдия обясни, че всички разумни сметки ще бъдат посрещнати от императорската хазна. Агрипина кимна.

— Доколко тайна е задачата?

Клавдия настоя колкото е възможно по-малко хора да знаят какво става. Описа й как всяко момиче, навярно още тази нощ, но съвсем сигурно утре, ще бъде изпратено да броди по улиците след смрачаване, въоръжено с центурионска свирка и кама. Ще започнат да действат веднага, когато Муран разположи хората си.

— Само въпрос на време е да го заловим! — добави Клавдия.

С полузатворени очи, господарката на дома сякаш преценяваше положението. Клавдия разбираше, че жената няма почти никакъв избор, това беше заповед на императрицата, а и всички разходи щяха да бъдат покрити.