Вечната маска на смъртта [bg]

— Бих искала пак да го видя! Трябва да го видя веднага!

— За какво става въпрос? — Жената бе изгубила самообладание, изглеждаше напрегната и облизваше устни, а пръстите й играеха със сребърната огърлица около врата й.

— Бризеида?

Съдържателката започна да мига.

— Какво става?! — изправи се Клавдия. — Попитах те за едно име! За Бризеида, младото момиче, в което е бил влюбен трибунът Макрин. Какво се е случило с нея? Да не би да е била убита от Поругателя?

— Не, разбира се! Иначе името й щеше да бъде тук.

— Тогава какво е станало с нея? — продължи да настоява Клавдия.

— Напусна! — Домина Агрипина доби строг и благоприличен вид като някоя стара мома. — Просто напусна!

— Имаш ли доказателство за това? Не е ли трябвало да се откупи? Да ти направи подарък? Не са ли й трябвали пари за пътуването? Откъде беше родом?

— От някакво село в Сицилия… Не знам… Семейството се преместило на континента, Бризеида избягала и дойде тук…

— Тогава, ако се е върнала, това би трябвало да е отбелязано някъде! — заяви Клавдия. — Има ли още момичета, които са работили с нея?

Съдържателката седна.

— Има ли? — повтори Клавдия.

Жената скри лице в ръцете си:

— Разбира се, че не! Ще ти кажа причината за притеснението ми. Бризеида просто изчезна. Така и не разбрахме дали Поругателя я е убил или се е изплашила и е избягала. Нямам никъде нищо записано за заминаването й, нищичко!

— Разбира се! — рязко се изправи Клавдия. — Благодаря ти. А сега искам да поговоря с моите шест дами!…