![Сълзата на дявола [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/0/3/slzata-na-dyavola-bg-download.jpg)
Сълзата на дявола [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ера“
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сълзата на дявола [bg]». Краткое содержание книги:
„Гениално замислен роман — истинско предизвикателство за човешкото въображение. Дивър надмина и себе си!“ Стивън Кинг
— Специалист охранител.
— За кого работеше тази вечер? — продължи Кейдж.
— За госпожа Джоан Маръл.
— За какво те е наела?
— Да следя бившия ѝ съпруг. И да събера доказателства за отнемане на попечителството му върху децата.
— Видя ли нещо, което госпожа Маръл може да използва за тази цел?
— Не, нищо.
Паркър наостри уши.
— Всъщност — продължи частният детектив — господин Кинкейд ми се струва…
— Безупречен — подсказа му Кейдж.
— Безупречен баща… — Слоун се подвоуми, после продължи: — Бих казал по-скоро „съвършен“. Това, според мен, по-пълно описва качествата му.
— Добре — съгласи се Кейдж, — да го наречем „съвършен“.
— Съвършен баща. Никога не съм бил свидетел на нищо… ъ… — Той се замисли. — Никога не съм го виждал да прави каквото и да било в ущърб на децата.
— Имаш ли някакъв запис, на който да прави нещо опасно?
— Не. Изобщо не съм го снимал. Не съм видял нищо, което да послужи на клиентката ми.
— Какво ще кажеш на клиентката си, като се върнеш? Имам предвид специално за тази вечер.
— Ще ѝ кажа истината.
— И каква е тя?
— Че господин Кинкейд е бил на посещение на свой приятел в болницата.
— Коя болница?
Слоун се обърна към Паркър:
— Коя болница?
— „Феъроукс“.
— Да — продължи Слоун. — Точно там.
— Трябва да се поупражняваш — отбеляза Кейдж. — Не говориш достатъчно гладко.
— Да, ще се упражнявам. Ще го отработя до съвършенство.
— Добре, сега се омитай.
Слоун извади касетата от камерата и я подаде на Кейдж, който я хвърли в един горящ варел.
Частният детектив се отдалечи с бърза крачка, хвърляйки тревожни погледи назад, сякаш се опасяваше да не го застрелят в гръб.
— Как, по дяволите, го постигна? — попита удивено Паркър.
Кейдж вдигна рамене по непознат за Паркър начин. Явно искаше да каже: „По-добре да не знаеш.“
Кейдж чудотворецът…
— Благодаря. Не знаеш какво щеше да стане, ако…
— Кинкейд, къде, по дяволите, си беше заврял пистолета? — прекъсна го грубият глас на Лукас.
Той се обърна към нея:
— Мислех, че ми е в джоба. Сигурно е паднал в колата.
— Не помниш ли каква е процедурата? Всеки път, когато тръгваш в акция, да проверяваш изправността на оръжието си. Това се учи още първата седмица в Академията.
— Аз…
Лицето на Лукас се изкриви от гняв.
— Какво — според тебе — правим тук? — изсъска тя.
— Нали през цялото време се опитвам да ти обясня, че не съм оперативен агент… Не съм свикнал с оръжията.
— Не си свикнал?! Слушай, Кинкейд, знам, че през последните няколко години си живял на улица „Сезам“. Ако искаш, връщай се в света на приказките още сега, никой няма да те спре и ще сме ти благодарни за помощта. Ако останеш в екипа обаче, ще си носиш оръжието и ще поемеш своя дял от отговорността. Ти може да си свикнал с ролята на бавачка, но ние не сме. И така, оставаш или не?
Кейдж стоеше неподвижно. Раменете му не помръдваха.
— Оставам.
— Добре.
Лукас не изглеждаше нито доволна от постигнатото с кратката си реч, нито — че съжалява за избухването си.
— Взимай си сега пистолета и да се връщаме на работа — нареди тя. — Нямаме много време.
17.
18.15
На улицата се появи голям микробус.
Това бе подвижният команден пункт. Бе облепен с различни надписи: „Севернокаролинско кучешко шоу“, „Внимание: спирам рязко, ако видя готино псе“, „Купуваме само от «Браярдс»“.
Паркър се почуди дали лепенките са сложени нарочно, или Бюрото наистина е купило колата на старо от някой любител на кучета.
Микробусът спря на оперативния пункт и Лукас даде знак на Кейдж и Паркър да се качат. Лекият мирис в колата подсказваше, че вътре наистина са се возили кучета. Поне беше топло — Паркър още трепереше от студ и от уплаха след срещата с частния детектив.
Тоби Гелър седеше пред един компютър и се взираше в монитора. Картината на екрана бе насечена на хиляди квадратчета като абстрактна мозайка. Компютърният специалист тракаше по клавишите, мърдаше мишката, въвеждайки команди.
Детектив Лен Харди седеше до него, а Си Пи Ардъл с дънките си 44-ти размер бе подпрял единия си крак на стената. Психолога от Джорджтаунския университет още го нямаше.
— Това е записът от театъра — обясни Гелър, без да отмества поглед от екрана.
— Нещо интересно? — попита Лукас.
— Не много. Засега. Ето ви истинския образ.
Той натисна някакви клавиши, образът се смали, започваха да се различават фигури. В театъра бе тъмно и задимено, цареше безпорядък. Навсякъде тичаха и скачаха хора.