Без свидетели [bg]

– Нямам повече въпроси – заяви Морган и погледна към съдебните заседатели. Той седна обратно на масата и ми намигна. После се обърна пак към заседателите. Не съм напълно сигурен, тъй като видях само буйната му коса, докато седеше с гръб към мен, но си мисля, че Морган намигна и на тях. Казвам това, защото двама или трима му се усмихнаха.

– Призовавам Джон Камачо! – извика Макс Хаузър, все още разярен от острата размяна на реплики.

Изминаха още много сутрини и следобеди. Хаузър бавно и обстойно представи същите доказателства, с които ни бе запознал на предварителното изслушване. Той призова братята Камачо, човека от „Питърсън Брадърс“, който бе продал на Рита револвера, помощник-шерифа, докладвал за хода на разследването, техническото лице от съдебната лаборатория, провело парафиновите тестове, както и всички останали свидетели. Спомням си, че Джони Камачо още веднъж разказа как Миранда застреляла птицата на жицата и как тя паднала мъртва на земята.

Спомням си също, че подскачах леко всеки път, когато някой от свидетелите напускаше мястото си, и въздъхвах с облекчение, щом се окажеше, че Росана Тревисо не е следващата. Подскочих и когато една вечер, на път за офиса, Морган ме попита:

– Какво, по дяволите, ще каже мексиканката?

– Не знам – отвърнах.

– Сигурно я пази за последно – изпъшка Морган раздразнено. – Определено е важен свидетел. Рита никога не е чувала за нея. Няма и представа коя е тя.

Следващата сутрин Хаузър призова служителя от туристическата агенция. Казваше се Джордан Померой.

– Мистър Померой, ще ви покажа два документа, маркирани като веществени доказателства номер петнайсет и шестнайсет на обвинението. Разпознавате ли ги?

– Да, сър.

– Ще ни обясните ли какво представляват?

– Това са двата самолетни билета, които продадох на Рита Едингтън – единият беше за нея, а другият – за дъщеря ѝ.

– За полет до остров Кюрасао в Карибско море на двайсет и първи октомври следобед?

– Да.

Билетите еднопосочни ли са, мистър Померой?

– Да.

– Предлагам веществени доказателства петнайсет и шестнайсет да бъдат приложени към свидетелските показания.

– Нямам възражения.

– Доказателствата са приложени.

– Нямам повече въпроси.

Морган се изправи и застана пред нашата маса.

– Мистър Померой, чия беше идеята за заминаването на мисис Едингтън за Кюрасао?

– Предполагам, че беше моя.

– Ще обясните ли това на съдебните заседатели?

Джордан Померой разказа за специалната промоция, предлагана от Холандските Антили с цел поощряване на туризма. Мисис Едингтън искала да замине за малко с дъщеря си, а той ѝ предложил екскурзия на изгодна цена. Единственото условие било мисис Едингтън да купи билетите за връщане, щом пристигне в Кюрасао.

– Мистър Померой, как бихте коментирали предположението, че мисис Едингтън е планувала да замине за Карибите, без да се върне? То не противоречи ли на вашите обяснения за продажбата на билетите?