Танцът на мъртвите момичета [bg]

— Познай — каза Ева. — И двете отиваме. Време е да се маскираме като мъртви, Клеър.

— Като какво?

Ева я гледаше критично, докато тя дъвчеше сандвича.

— Размер първи, може би втори, нали? Имам някои неща, които ще ти станат.

— Аз няма да се маскирам!

— Аз не създавам правилата, но всички знаят, че не можеш да отидеш на „Танцът на мъртвите момичета“, без да положиш усилия. Освен това ще си голяма сладурана като мъничко готическо момиченце.

Майкъл гледаше смръщено и двете.

— Не — рече за пореден път. — Твърде опасно е да сте навън през нощта без придружител.

— Е, придружителите свършиха. Мисля, че снощи Клеър умори инспектор Хес, а аз няма просто да седя и да чакам, Майкъл. Знаеш това. — Ева се втренчи в него, но омекна, когато той се пресегна през масата и хвана ръката й. — Без промиване на мозъка. Ти обеща.

— Обещах — съгласи се той. — Няма да се повтори.

— Много си готин, когато се тревожиш, но това е просто купон, там ще има много хора. Безопасно е. — Ева твърдо устоя на погледа му. — По-безопасно е, отколкото за Шейн, който чака да умре в онази клетка. Освен ако не си се отказал от него.

Майкъл пусна ръката й и се отдалечи. Излезе от кухнята.

— Предполагам, не — каза Ева тихо. — Добре. Клеър, трябва да открием какви са плановете за екзекуцията. За кога са я насрочили.

— Аз ще го направя — каза Клеър и набра номера от друга визитка. Беше личният номер на инспектор Хес, онзи, който той с молив написа на гърба на визитката. Телефонът иззвъня четири пъти, преди той да вдигне. Звучеше сънен и изтощен.

— Сър? Клеър е. Клеър Денвърс. Съжалявам, че ви събудих…

— Не спях — каза той и се прозя. — Клеър, каквото и да си мислиш, недей. Остани си вкъщи, заключи вратата и се покрий. Сериозно говоря.

— Да, сър — излъга тя. — Просто исках да знам… говори се, че екзекуцията е отложена?

— Кметът каза не — рече Хес. — Той каза, че иска съдебен процес и призова бащата на Шейн да се предаде. Прилича ми на безизходно положение. Той е хванал Шейн, бащата на Шейн е хванал Моника. Никой не иска да отстъпи.

— Кога…?

— Преди изгрев-слънце. В пет сутринта — отговори Хес. — Всичко ще свърши преди зазоряване. За Моника също, ако бащата на Шейн не блъфира.

— Той не блъфира — рече Клеър вцепенено. — О, Боже! Нямаме много време.

— По-добре е от това, което Оливър искаше: да извършат екзекуцията по залез-слънце тази вечер. Кметът отказа, но само в рамките на законовата отсрочка. Няма да има отлагане на екзекуцията в последната минута. — Хес се размърда, столът му изскърца. — Клеър, трябва да се подготвиш. Няма да стане чудо, никой няма да си промени мнението. Той ще умре. Съжалявам, но така стоят нещата.

Нямаше сили да спори с него, защото дълбоко в себе си знаеше, че е прав.

— Благодаря — прошепна тя. — Сега трябва да вървя.