![Танцът на мъртвите момичета [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/1/tanct-na-mrtvite-momicheta-bg-download.jpg)
Танцът на мъртвите момичета [bg]
- Автор: Кейн Рэйчел
- Серия: Вампирите от Морганвил #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Катя Радославова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Танцът на мъртвите момичета [bg]». Краткое содержание книги:
„Динамична поредица, в която зад всеки тъмен ъгъл изскача изненада.“ Дарк Ривюс
— Това е лудост — каза тя. — Дръж се. Ще доведа помощ.
В очите на Моника проблеснаха сълзи.
— Благодаря — отвърна тя тихо. — Кажи на баща ми… — Не довърши, но пое дълбоко въздух. Сълзите й изчезнаха и отправи към Клеър идиотска усмивка. — Кажи на баща ми, че ако нещо ми се случи, може лично теб да държи отговорна.
Вратата се затръшна между тях и микробусът отпраши в мрака. Клеър се радваше, че вече се бе хванала за стълбата, защото светлините бързо се отдалечиха и тя остана в мрака, толкова непрогледен, горещ и мръсен, че й се искаше да се свие на топка.
Но започна да се катери, като пипнешком налучкваше хлъзгавите стъпала на стълбата и очакваше всеки миг нещо… нещо със зъби… да й скочи на гърба. Вампирите живеят тук, нали? Или поне използват тези тунели като пътища. Тя винаги се бе чудила как се придвижват през деня. Това не бяха отводнителни тунели от канализацията, а служеха за отводняване само при буря и бяха много големи. И тъй като Морганвил не бе място, което често се наводнява, сигурно, откакто са построени, водата в тях никога не бе достигала повече от глезен дълбочина.
Клеър продължаваше да се изкачва и когато присви очи, видя слаби проблясъци дневна светлина. Над главата й имаше решетка, покрита с някакъв защитен материал, за да не прониква в тунела слънчева светлина. Тя се закрепи за стълбата, хвана се с лявата ръка за една от железните пръчки, а с дясната се опита да повдигне решетката.
Горещото тексаско слънце я заля с топла и лепкава жега, Клеър въздъхна и погледна нагоре с благодарност. След като няколко пъти пое дълбоко дъх, тя стъпи едно стъпало по-нагоре и отмести решетката, за да излезе.
Стоеше пред кметството на Морганвил, точно както бе казал бащата на Шейн, което за нещастие не бе на Площада на Основателя. Бе някаква огромна готическа крепост, цялата от грубо изрязани плочи червен пясъчник, а хората влизаха и излизаха по работа или пък завеждаха някакви документи. Просто си вършеха ежедневните дела, каквото и да означава това в Морганвил.
Тя се изтърколи на тревата и остана просната на земята, като дишаше тежко. Няколко лица се наведоха над нея и закриха слънцето. Едно от тях имаше униформена полицейска шапка.
— Здравейте — каза Клеър и си направи сянка с ръка. — Трябва да говоря с кмета. Кажете му, че имам информация за дъщеря му и за Франк Колинс.
Кметът бе сменил костюма, който носеше, когато предишната вечер затвориха Шейн в клетката. Сега бе облякъл зелена риза за голф с черни панталони и маратонки. Много шик. Беше в коридора и говореше по мобилния, изглеждаше напрегнат и ядосан. Двама от най-добрите полицаи на Морганвил — тя не познаваше никой от тях — преведоха Клеър край него и я заведоха в кабинета му. Настаниха я в голям, червен кожен фотьойл. Когато попита за инспектор Хес или Лоу, не получи отговор. Никой дори не показа, че е чувал имената им.
На Клеър леко й се виеше свят. Не си спомняше откога не бе яла и светът започваше да придобива някакъв сюрреалистичен размазан вид, а това не бе добър знак. Щеше пак да й прилошее от този стрес, липса на сън и храна.
Дръж се, Клеър. Представяй си, че зубриш за изпит. Веднъж не бе спала три дни, докато се готвеше за теста SAT, и освен чипс и кола не бе яла почти нищо. Можеше да се справи.
— Заповядай — чу глас до себе си и огромна мъжка ръка й подаде червена кутийка кока-кола. — Добре ще ти се отрази нещо за пиене.
Клеър вдигна поглед. Беше Ричард, братът на Моника, който бе полицай. Готиният. Изглеждаше уморен и разтревожен. Той придърпа още един стол до нея и се наведе, опрял лакти в коленете си. Клеър се зае с колата, отвори я и отпи няколко големи глътки от леденото, сладко питие.
— Отвлекли са сестра ми — каза той. — Ти знаеш, нали?
Клеър кимна и преглътна.
— Аз бях там. Бях в микробуса.
— Точно затова исках да разговарям с теб, преди да се видиш с баща ми — обясни Ричард. — Ти си била в микробуса с Дженифър, Джина и Моника.
Клеър пак кимна.
— Нека те попитам тогава. Как ги уведоми?
Тя примигна.
— Как какво?
— Как планирахте акцията? Каква беше системата? SMS ли изпрати? Знаеш, че можем да получим тези данни, Клеър. Или пък подмами сестра ми в някакъв капан?
— Не знам за какво…
Ричард я погледна, тя млъкна, защото този път погледът му не бе дружелюбен. Изобщо не бе дружелюбен.
— Сестра ми е откачена, това си го знам. Но все пак ми е сестра. В този град никой не се закача с член от семейство Морел. А който го стори — дори и да са цяла тайфа, — си плаща. Схващаш ли? Така че, каквото и да знаеш, каквито и да са отношенията ти с тези нарушители, най-добре бързо да си признаеш или започваме разследване. И, Клеър, ще е много бърз и жесток процес.