Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Непокорна кръв [bg]
Непокорна кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Непокорна кръв [bg]

Электронная книга - «Непокорна кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Изгнаникът Сет Макгрегър е от Ший — „Народът на вълшебните хълмове“, народ от лечители и ковачи, магьосници и бойци, народ в който мъже и жени са равни по сила и умения с оръжието. Ший живеят с векове, и затова са изградили странна и сложна йерархична система на взаимна зависимост и дълг, която поддържа единството им. Но Ший не се радват на изумителен, обширен свят — техният свят е свит и ограничен, ограден с Воала — здравата ципа, която ги предпазва от опасния и тайнствен свят на презрените твари отвъд, от света на простосмъртните хора. А може би самото наличие на човешката раса — на простосмъртните, с техния кратък живот, с техния сляп ум, лишен от менталния говор, от вътрешна свързаност и проницание в бъдното, налага границите и на света, в който се борят за съдбата си Ший? Може би именно човеците, с техните амбиции и боричкане, са причината светът на смъртните да нараства, а светът на Ший да отстъпва, неподготвен за контакта и съжителството с онези отвън? Никой не знае какъв е планът на Кейт Никнивън, кралица на Ший, но се знае, че тя е решила да разкъса Воала…
И заради това сега, в последната декада на 16-ти век, в този прокълнат ден, в проклетия човешки свят, Сет Макгрегър лежи скрит зад каменния процеп, стиска студения арбалет и се опитва да спре сълзите в очите си, за да вижда ясно целта — Сет трябва да убие собствения си брат, любимия, обожаван и мразен по-голям брат Конал. И онази човешка нещастница с него. Преди да ги хвърлят на кладата.
Ловът на вещици е започнал. Кладата лумва. И Сет няма право на погрешен изстрел…
Прекрасно черно фентъзи — силна, понякога брутална, но и затрогваща история, мощен екшън, способен да ви изненадва на всяка страница, неустоим отначало докрай. ergonbooks.com
1 ... 62 63 64 65 66 67 68 69 70 ... 118
Перейти на страницу:

— Махай се оттук, Ку Хорах.

Конал го погледна втренчено. После отстъпи крачка назад, обърна се и едва не падна от рязкото движение, но когато застана пред коня на Маклауд, главата му беше високо вдигната.

Той притискаше силно момичето към гърдите си.

— Благодаря ви, ваша милост.

Маклауд го изгледа изпитателно.

— Предлагам ти да се махнеш оттук, Макрегър, заедно с брат си. Ще ми липсвате, но така ще е по-безопасно и за двама ви.

— Ще си имате проблеми заради това, ваша милост. Аз също съжалявам.

— О, няма да са чак толкова. — Графът сви рамене и погледна презрително към мъртвия жрец. — Това е привилегия на богатите и могъщите. Но преди нещата да се подобрят, ще стане още по-зле, а протекцията ми не е безгранична. Затова тръгвайте.

— Да, ваша милост.

— Зарежи любезностите, Макгрегър. Не ти подхождат.

Дотичах до тях, стиснал лъка в ръцете си. Неколцина от бойците се обърнаха към мен с вдигнати мечове и аз бях готов да се изправя срещу тях с голи ръце, само и само да се добера до Конал, но Маклауд вдигна ръка и те се отдръпнаха.

— Аха. Резервният план, Макгрегър. — Той се усмихна. — Голям си късметлия, че имаш такъв брат.

— Знам, ваша мил… Така е.

Не можа да ме прегърне, защото държеше момичето, и аз я възневидях за това, но той притисна буза към главата ми и аз го прегърнах, а по лицето ми се стичаха сълзи.

— А тя? — Маклауд кимна към хълцащото същество.

— Майка й почина преди пет месеца. Тя няма друго семейство. Доведеният й баща я предаде на… на свещеника — рече горчиво Конал. — Не може да се върне в Балчатан. Трябва да дойде с нас.

Маклауд махна презрително с ръка.

— Разбира се, разбира се. — Той отново щракна с пръсти. — Дайте им коне — нареди той на мъжете си, — и ги ескортирайте до границите на земите ми. След това съдбата им остава в техните ръце. Трябва да заминеш далеч оттук, Макгрегър. Нали знаеш какво имам предвид?

Слисаният Конал се поклони.

— Ще ми се да не се беше налагало да го правиш — въздъхна Маклауд.

Когато брат ми надигна глава, зърнах познатата стара усмивка на устните му. Не можех да повярвам. Мислех си, че ще се разтреперя, но успях да се въздържа: все още бяхме заобиколени от простосмъртни и аз все още не им вярвах. Напълно възможно бе това да е някаква извратена шега, за да ни изтормозят, преди да ни убият.

Не всички от тях бяха простосмъртни, разбира се. Боецът със сребристия проблясък в очите върна момичето на Конал и когато отстъпи назад, му намигна. Двамата несъмнено размениха мисли, преди Конал отново да се обърне към Маклауд.

— Благодаря, ваша милост. Нека вашият бог ви помага.

— Сбогом, Макгрегър, и да се надяваме, че ще помага на всички ни. А за в бъдеще? — Графът въздъхна. — Внимавай на кого разкриваш светлината в очите си.

22

Отбихме се от пътя, разбира се, за да вземем Брандир и Леа, след това спряхме още веднъж, за да се нахраним. Нямахме нищо за ядене, но бойците на графа бяха достатъчно добри шотландци, за да поделят с нас своите запаси. Те не говореха много и аз се зачудих откъде ли са дошли, но не ме интересуваше чак толкова, че да попитам. Бях безумно уморен и безумно притеснен.

Конал седеше прегърбен и смълчан, и макар да беше отслабнал и с хлътнали очи, той едвам успяваше да преглътне овесения хляб и изсушеното месо, което му бяха дали. Накарах го да пие малко вода. Леа лежеше нащрек, с глава към него. Брандир се опита да се свие в скута ми, макар вече да беше твърде голям, за да се побере там и задницата му оставаше на земята. Страхувах се, че бойците на графа може да се опитат да ги убият, но когато примамих Брандир и Леа навън от бърлогата, мъжете само повдигнаха вежди и се спогледаха, но повече не им обърнаха внимание, сякаш те бяха най-обикновени ловджийски кучета.

Момичето се беше свило встрани и се тъпчеше с храна като изгладняло животно, но не сваляше напрегнатите си очи от нас. Тя не обелваше нито дума. Не беше проговаряла, откакто я свалиха от кола, но поне беше спряла да плаче, слава на боговете. Когато стана време да тръгваме и помогнах на Конал да се качи на седлото си, тя отиде право при коня му, без да задава никакви въпроси, пъхна голия си крак в стремето му и се метна зад него. Хвана го през кръста, но за моя радост не се притисна твърде силно — щеше да е жалко да я убивам точно сега — а и той, изглежда, нямаше нищо против тя да е там. Като че ли това го успокояваше.

1 ... 62 63 64 65 66 67 68 69 70 ... 118
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)