Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Зодия убиец [bg]
Зодия убиец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зодия убиец [bg]

Электронная книга - «Зодия убиец [bg]». Краткое содержание книги:

Нощ. Две млади жени лежат в болницата за неомъжени майки и чакат да започнат родилните им болки. Чувстват се самотни и се страхуват от момента, в който бебетата ще им бъдат дадени за осиновяване, а те ще се върнат в домовете си, за да живеят сред лъжи… и позор. От онази нощ са изминали четирийсет и пет години. В кантората на бостънския адвокат Скот Фин неочаквано се появява прочутият мафиот Иймън Макдугъл. Без много да се церемони, той заявява, че е в интерес на Фин да защитава в съда сина му Кевин, обвинен в търговия с наркотици. По същото време в другия край на града детектив Закари Лонг е изпратен да разследва убийството на самотна стара мома, чийто труп е открит в апартамент на Масачузетс Авеню. На пръв поглед жената е станала жертва на обир. Само че постепенно изникват факти, които въвличат Фин в разследването. А последствията засягат всички — от Иймън Макдугъл до един сенатор и двете млади майки. Скот, който е израснал като сирак в един от бедняшките квартали на Бостън, е положил неимоверни усилия, основавайки се на принципите си за почтеност и справедливост, да изгради успешна кариера като адвокат. Все пак той остава човек, стъпил с единия си крак в бостънския подземен свят, а с другия — на пътя към порядъчността. И тъкмо в това е дилемата му. Убийството на самотната жена ще го отведе на място, което се е надявал никога да не види. Защото следите водят към човек, който никога не прощава и не забравя…
„Хосп е роден разказвач. Гришам и Търоу никога не са писали толкова завладяващо!“ Дейли Телеграф  
Първокласен роман… Всеки ред държи в напрежение. Хосп е вещ в занаята и това си личи в „Зодия Убиец“. Нелсън Демил  
„Хосп хваща читателя за гърлото… и не го пуска до края“. Дейвид Балдачи
1 ... 65 66 67 68 69 70 71 72 73 ... 137
Перейти на страницу:

— Имаш нужда от свидетел, глупак! Хората на Бюканън ми подпалиха телефона вчера и тази сутрин се оплакаха на всеки в града, който би ги изслушал. Сега си на къса каишка. Ако се стигне до ситуация, в която твоята дума е срещу неговата, познай кой ще спечели и кой ще загуби. — Таунсенд потри челото си. — Кълна се в бог, Лонг, направо ме побъркваш. Сега разбра ли?

— Да, разбрах. Стига случаят да е още мой.

— Още е твой. Не знам защо толкова държиш на него. Знам само, че на мен не ми трябва. — Шефът сякаш щеше да получи инфаркт всеки момент. Пое си дълбоко въздух. — Тази зацепка с финансирането на кампанията ще доведе ли до разплитане на случая?

Детективът сви рамене.

— Не знам. Някак странно се преплитат служителите на Макдугъл и кампанията на сенатора. Онази Конър е звъняла и на Макдугъл, и на Бюканън, преди да я убият. Като събереш всичко това…

— И то не доказва нищо за убийството й. Може да е само съвпадение. Напълно е възможно в крайна сметка убиецът да е бил наркоман и убийството да е случайно. Тази версия звучи по-логично и смислено.

— Може и така да е. Има обаче още нещо. На местопрестъплението не бяха открити никакви отпечатъци.

— И с какво ни помага това?

— Ти не разбираш. На мястото нямаше никакви, повтарям, никакви отпечатъци. Нито дори отпечатъци на Елизабет Конър. Нито на който и да било друг. Мястото е било старателно почистено. Почистено професионално. По начин, по който наемници на Иймън Макдугъл биха го сторили.

— Още си мислиш за мъжа от фоторобота, така ли? Призрака? Обсебен си от мисълта, че си го видял пред блока на Конър.

— Каквото съм видял, видял съм. Имаш ли по-добро обяснение?

— Да. Че си въобразяваш разни неща. Това е по-добро обяснение, отколкото твърдението, че фантом отпреди две десетилетия е цъфнал отново и е очистил Елизабет Конър. Какво толкова е направила тя, че да наемат убиец за нея?

— Казах ти. Знаела е неща, които е можела да използва срещу силните на деня.

— Значи сега ще наблегнем на предизборното финансиране?

Лонг сви рамене.

— Поне трябва да проследя тази версия докрай. Да видя къде ще ме отведе.

— Добре, направи го. Само проследявай по-внимателно.

* * *

Сали беше сама в апартамента, когато пристигнаха Фин и Козловски. Имаше свободни часове следобед и се беше прибрала по-рано от училище. Обикновено отиваше направо в кантората на Фин, но тъй като днес имаше повече свободно време, отиде първо в апартамента да остави учебниците и да се наслади на усамотението. Това беше едно от малкото неща от предишния й живот, които й липсваха. Преди никой не се интересуваше какво прави или къде ходи. Ако изчезнеше за ден, за да е сама, на никого не му правеше впечатление. Сега обаче, когато в живота й влязоха Фин, Лиса и Козловски, тя рядко имаше спокойни моменти. Те постоянно искаха да знаят какво прави и къде го прави, както и с кого го прави. На нея това й беше чуждо и означаваше, че вече не можеше да има уединение, когато си поиска. Дори и да имаше възможност, не би се върнала към стария си живот, но беше хубаво да остане за малко насаме със себе си.

Седеше в стаята си и пишеше домашното си, когато чу вратата на апартамента да се отваря. Веднага разпозна гласовете. Първата й мисъл беше да отиде и да поздрави дошлите, но нещо в тона им я накара да размисли.

— А ти какво очакваш? — попита Козловски. — Да не мислеше, че ще ти благодари за възможността да прекрати дело срещу отявлен боклук, който по една случайност е и син на едър престъпен бос?

— Не, не мислех това — отвърна Фин. — Но можеше да се съгласи да разменим наркопласьор за убиец.

— Можеше, ако му го беше дал. Но ти дори не знаеш кой е убиецът. Според мен Макдугъл те разиграва, за да измъкне сина си от затвора.

— Не, не мисля.

— Защо? Защото му имаш доверие ли? Глупости. Той е мошеник и винаги ще си остане такъв. Нещо повече, той е социопат. Не играе по твоите честни и ясни правила.

Настъпи продължително мълчание и Сали се запита какво ли е станало. После Фин заговори отново:

— Добре тогава, как предлагаш да постъпя?

— Не ти, а ние. Ще вземем нещата в свои ръце. Ще вземем сами досието на майка ти, което пази Макдугъл.

— Как?

Бившето ченге сви рамене.

— Досието е в онзи шкаф в офиса на „Уотърстрийт Корп“, нали?

Фин се намръщи.

— Искаш да проникнеш с взлом и да го откраднеш? Ти си луд.

1 ... 65 66 67 68 69 70 71 72 73 ... 137
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)