Прах [bg]

Наблюдавам го как прибира фотоапарата и мащабната линия в кутията си. Куинси седи до крака ми и ближе ръката ми.

— Да вървим — нарежда Марино на кучето си, което няма желание да тръгне. — Ще се видим в службата ти след известно време — съобщава ми той, пренебрегвайки Бентън. — Мачадо и аз трябва да свършим някои неща. Например да намерим Хейли Суонсън, който ни отбягва упорито. По-късно възнамерявам да се отбия в апартамента на Гейл Шиптън, ако искаш да дойдеш с мен.

— Знаеш какво да правиш — отговарям. — Извади всичко от шкафчето в банята й. Искам да знам какви лекарства може да е взимала. И ме уведоми какво си открил в хладилника и боклука й.

— Мили боже — хленчи той недоволно. — Да не би да нося фланелка, на която пише „Глупак“?

Изчаквам той и Куинси да минат през тунела на път към игрището. После предлагам на Бентън да обмисли възможностите, които да обяснят ДНК-то, взето от бикините, носени от Джулиен Гуле, когато са открили трупа й.

— Ако някой е искал да е сто процента сигурен, че ДНК-то е на Мартин Лагос, ФБР би трябвало да го сравни с оригиналния анализ, направен от лабораторията във Вирджиния през 1996 година. Профилът трябва да се сравни и с този на майка му. Данните за кръвта й, изследвана при аутопсията, извършена от бившата ми служба, все още би трябвало да са в досието й.

— Доколкото знам, всички необходими стъпки са били направени — отговаря Бентън безизразно, сякаш имитира това, което са му казали. — ДНК-то е било потвърдено като това на Мартин Лагос. Увериха ме, че нищо в базата данни КОДИС не е вкарано погрешно или променяно.

— Задал си този въпрос?

— Предоставих възможността на Гранби. Някой на неговото ниво трябва да разпита дискретно шефа на лабораторията в Куонтико.

— Е, ако преди не си имал врагове, сега определено ги имаш.

— Нищо не изглежда странно и нередно. ДНК-то от бикините сочи пряка майчинска връзка с Габриела Лагос.

— Бил е направен нов анализ на кръвта й? — питам изненадано.

— Казвам ти онова, което ми обясниха — отговаря той по начин, който продължава да ме тревожи.

— Ако наистина е ДНК-то на Мартин Лагос, това оспорва идеята, че е мъртъв — напомням му. — Резултатите от пробите, изглежда, потвърждават, че той е убил Джулиен Гуле, освен ако ДНК-то му не е попаднало върху бикините й по някакъв странен начин.

— Мисля, че това е единственото друго обяснение.

— Това, което предполагаш, е адски рядко, ако не и невъзможно. Лабораторен провал след седемнайсет години звучи нелогично.