Смъртни врагове [bg]

— Приятно ми е — рече мъжът. Гласът му беше любезен, почтителен. — Ако сте готови, всичко е подредено в съседната стая.

— Готов за какво? — попита Джеръми.

— По дяволите. Не ви ли казаха? — попита Червенобрадия, после се обърна към майора, но офицерът се усмихна и излезе.

— Елате.

Огромният мъжага въведе Джеръми в съседното помещение, обзаведено като чайна зала в мотел край Кенсингтън.

— Никой не ми е казал нищо — рече Джеръми. Но после видя оборудването и разбра.

— Някой трябваше да подготви такъв чистофайник като теб.

Гигантът седна пред една махагонова маса за карти в стил „Крал Едуард“ и предложи любезно:

— Сладкишче? — Някой си бе направил труда да донесе бисквити и сухи пасти.

— Ще ме татуираш ли? — попита Джеръми, без да обръща внимание на чая и сладкишите.

— Така ми наредиха — кимна Червенобрадия. Сребърната цедчица за чай изглеждаше съвсем миниатюрна в мечешката му лапа, когато той си наля гореща вода от една димяща порцеланова кана. — Някога рисували ли са те?

Джеръми поклати отрицателно глава. Беше правил доста откачени неща за страната си, но никое от тях не му бе оставило такива неизличими следи.

— Знам какво си мислиш — рече Червенобрадия. Той наля черно мастило в едно пластмасово цилиндърче и измъкна дълга игла от стерилна метална туба. — Но не се тревожи, приятел, повечето хора няма да видят това, което ще ти направя ей сегичка. Сядай направо тук.