Вечната нощ [bg]

Общуването вървеше безсловесно. Господин Куинлан телепа­тично не беше точно на вълната на другите вампири, но сигна­лът му се оказа достатъчен за първата проверка. Физически той не изглеждаше толкова изпит, колкото обикновените вампири; бледата му плът беше гладка и чиста, а не мъртва и прилична на пластмаса като тяхната; червените му очи бяха по-ярки и блес­тяха интелигентно. Всички тръгнаха по тесен проход, ограден с брезент. Проходът беше покрит отгоре с мрежа за кокошарник. Еф погледна през нея към дъжда и съвършената чернота на без- звездното небе.

Влязоха в карантинния пункт. Няколко акумулаторни лампи осветяваха помещението, понеже тази зона от лагера се управля­ваше от хора. Слабата светлина на лампите хвърляше сенки по стените, дъждът тропаше непрестанно, ясно се долавяше обкръ­жението на стотици злонамерени същества и така карантинната зона приличаше на жалка палатчица посред огромна джунгла.

Всички служители бяха с обръснати глави. Очите им бяха сухи и уморени; носеха сиви затворнически гащеризони и перфори­рани гумени чехли.

Поискаха имената на петимата новодошли и всички излъга­ха. Еф положи с тъп молив някаква драскулка до фалшивото име. Господин Куинлан стоеше в дъното на помещението. Зад гърба му дъждът плющеше по брезентовата преграда. Две двойки вам­пири стояха като приказния Голем пред платнените врати.

Историята на господин Куинлан беше такава - заловил петима „външни“, укриващи се в мазе под корейския пазар на Сто дваде­сет и девета улица. Понарушената си телепатия той обясни с удар по главата, който получил, докато укротявал стоката. Всъщност господин Куинлан активно пречеше на вампирите да чуят истин­ските му мисли. Грамадният сак се криеше в сянката под него, върху прогизналия платнен под.

В началото хората опитаха да развържат възлите с надеждата да използват повторно въжето. Но влажният найлон не поддаде и се наложи да режат. Под наблюдението на бдителните вампи­ри Еф стоеше със сведен поглед и разтриваше одраните си китки. Не му беше по силите да ги погледне в очите, без омразата му да проличи. Освен това се притесняваше да не бъде разпознат от ко­лективния разум на стригоите.

Усети, че в палатката настава безпокойство. Мълчанието беше странно. Пазачите се бяха съсредоточили върху господин Куин- лан. Доловили бяха у него нещо различно.

Фет също забеляза - веднага почна да бърбори, за да отклони вниманието от Куинлан.

- Кога ще се храним? - попита той.

Човекът с клипборда вдигна поглед от бележките си и отвърна:

- Когато ви нахранят.

- Надявам се храната да не е прекалено тежка. Разбирате ли, тежката храна не ми понася.

Мъжете прекъснаха заниманията си и го зяпнаха, все едно беше побъркан.